Робин Хоб - Убиецът на Шута

И ето, това беше. Всякакви мисли за отказ се стопиха. Това не беше просто услуга, за която ме молеше. Беше потвърждение за това кои бяхме един за друг. Сенч нямаше никой друг, когото да може да помоли. Никой, който щеше да разбере опасността за нея като мен, никой, който щеше да знае как да я защити и в същото време да ѝ попречи да ни навреди. Никой друг не можеше да вкара в ножницата този двуостър меч. Това не беше молба, на която можех да откажа. Той го знаеше и му беше ужасно неприятно, че трябва да ме помоли. Точно когато Сенч си пое дъх, взех в ръцете си ситуацията.

— Ще го направя. И ще направя възможно най-доброто за нея.

Сенч замръзна. После кимна уморено, лицето му се отпусна облекчено. Разбрах колко дълбоко се беше опасявал, че ще му откажа. Изпитах срам.

Шън си пое дъх, за да заговори, но я спрях с ръка.

— За съжаление вече трябва да тръгвам. Трябва да приготвя място за теб във Върбов лес.

Тя изглеждаше стъписана. „Добре. Дръж я в неравновесие, докато всичко се реши.“ Заговорих спокойно, отнемайки всичко от ръцете на Сенч.

— Ще ти се дадат достатъчно пари, за да останеш в този хан за три дни. Ридъл ще остане тук с теб, като твой защитник. Не бива да имаш никакъв страх от него. Той е мъж на честта. Струва ми се, че не си донесла много със себе си от стария си дом. Тъй че ако имаш нужда от нещо, просто го уведоми. След три дни той ще те придружи до Върбов лес, където ще те поздравя като моя братовчедка, дошла да ми помага в ръководенето на домакинството ми. — Поех си дъх. Беше съвсем логично, най-добрият начин да се обясни пристигането ѝ, и все пак ме заболя да го изрека на глас. — След скорошната смърт на съпругата ми… — Покашлях се. — Имам малко момиче у дома. И голямо имение, което да управлявам за лейди Копривка. — Погледнах я в очите. — Ще бъдеш добре дошла там. И можеш да останеш толкова дълго, колкото ти хареса. Трябва да знаеш, че не живея в разкош като благородник, а като управител, доверен управител на голямо имение. Не съм сигурен на какво си свикнала, но може да ти се сторим селяци. Прости. Като моя „братовчедка“, ще трябва да изпълняваш задачи, но те уверявам, че никой няма да се държи с теб като със слугиня, а като с роднина, дошла да помогне в трудни времена.

— Задачи? — Изрече думата все едно не можеше да намести устата си около нея. — Но… аз идвам от благородна фамилия! По майчина страна съм…

— Не си — прекъсна я Сенч решително. — Онова име е опасност за теб. Трябва да го изоставиш. Ще ти дам ново име. Моето. Вече си Звездопад. Давам ти моето прозвище. Онова, което ми е дала майка ми. Шън Звездопад.

Тя го зяпна стъписана. След това, за мой ужас, от очите ѝ бликнаха сълзи. Отворила уста, Шън гледаше Сенч, а сълзите бавно се стичаха по бузите ѝ. Сенч пребледня, старите белези от пъпки изпъкнаха на лицето му. Мнозина мислеха, че са следа от оцеляването му от някаква епидемия. Знаех какво точно бяха: следите от опит със смес, която се бе оказала много по-взривна, отколкото си беше мислил. Също като него, и аз носех няколко белега от нещата, които бяхме взривявали заедно. Също както бяхме взривили живота на това момиче.

Помислих за другия живот, на който този щеше да повлияе. Детето ми, което все още едва ме опознаваше. Пчеличка все още се приспособяваше след смъртта на майка си. Зачудих се как ще реагира на това внезапно включване на нов член на фамилията, и май знаех отговора. Нямаше да го посрещне по-радушно от мен. Е, с повечко късмет нямаше да е за дълго, просто докато Сенч намереше по-добро решение за всички ни. Все пак… Погледнах Шън.

— Имаш ли някакъв опит с деца?

Тя забърса бързо сълзите си и поклати глава.

— Отраснах с родителите на майка ми. Майка ми беше единственото им живо дете, тъй че нямаше други хлапета. Само аз. Слугите имаха деца, но нямах много вземане-даване с тях. А племенничките на майка ми бяха децата на брата на мъжа ѝ и истински малки зверчета. — Пое си дъх и възкликна: — Казах ви, не мога да се преструвам на гувернантка. Няма да правя това!

— Не. Просто се питах дали си привикнала към деца. Не си. И нямам проблеми с това. Подозирам, че си смятала, че може да пазиш детето ми. Не мисля, че това изобщо ще е нужно. Мога да намеря други задачи за теб, свързани с ръководенето на домакинския персонал. — Още нещо, което трябваше да измисля. Повече работа, която да я държи заета.

Предвид особеното дете, каквото беше Пчеличка, може би беше най-добре, че Шън няма опит с други деца. Пчеличка може би щеше да изглежда по-малко странна за нея. Но бурната ѝ реакция на мисълта, че може да ѝ се наложи да се грижи за детето, си беше предупреждение. Щях да държа Пчеличка на безопасно разстояние от нея, докато не преценя характера ѝ. Станах, за да си тръгна. Сенч изглеждаше разтревожен.