Робин Хоб - Убиецът на Шута

Сенч сплете пръсти и заговори предпазливо, все едно на тях.

— Можеш да откажеш, разбира се. Ти имаш избор, Шън. — Въздъхна и вдигна очи към нея. — На мен не ми беше даден никакъв избор, така че знам, че такива неща са важни. В това отношение ще направя за теб всичко, което мога. Бих искал да мога да кажа, че имаш много възможности за избор, но съм ограничен от съдбата също като теб.

Наблюдавах лицето ѝ, докато тя бавно осъзнаваше какво ѝ казва: изборът ѝ бе ограничен до онова, което щеше да ѝ предложи той. Не бях изненадан. Това бе животът на незаконното дете от рода на Пророка. И двамата бяхме познавали ограниченията на това да си непризната издънка на това фамилно дърво. Човек можеше да представлява опасност за фамилията и да бъде премахнат, или можеше да е полезен за фамилията в определена роля. Човек не можеше да избере да не е част от фамилията. Сенч беше верен на фамилията си. Щеше да я закриля и наставлява, и междувременно щеше да защити трона. Усетих, че се съгласявам с него. Беше прав. Но за Шън усещането трябваше да е все едно са я стегнали здраво в мрежа. Той го прочете на лицето ѝ и заговори:

— Мога добре да разбера горчивината ти към мен. Направих всичко, което можах, за да я смекча. Все пак имаш правото да изпитваш горчивина към всички хора, които са създали положението, в което трябва да живееш. По-късно може би ще разбереш, че правя най-доброто, което мога, за теб. Можеш, ако избереш, да приемеш Върбов лес като свой дом, поне за известно време. Мястото е хубаво, в прелестна долина. Може и да не е Бъкип, но не е и някое примитивно затънтено градче. Там ще имаш възможности за забавление и контакти с изискано общество. Ще се отнасят добре с теб и ще ти се дават лични средства. — Хвърли поглед към мен и видя съмненията ми. Изражението му стана още по-умолително и извърнах очи. В очите на Шън святкаха искри.

Той продължи неумолимо.

— Всъщност, поначало Върбов лес е мястото, където трябва да отидеш. Но ако откриеш, че си нещастна там, ще уредя нещо друго. Би могла да избереш подходящо място извън херцогство Бък и ще уредя да се настаниш там. Ще получаваш достатъчно средства за удобен живот, с до двама слуги. Тези средства ще продължат, докато живееш кротко. Това е заради безопасността ти.

Тя вдигна глава.

— А ако не го направя? Ако стана и изляза през тази врата веднага?

Сенч въздъхна съкрушено. Поклати глава.

— Би се поставила извън границите на приетото. Ще бъдеш без средства. Фамилията ти ще те смята за ренегат и социална пречка. Ти си като двуостър меч без дръжка, скъпа. Опасен да се държи и опасен да се остави. Някой ще те намери и или ще те убие, или ще те използва срещу Пророците.

— Как? Какво биха могли да ме накарат да направя на краля? Каква опасност съм за него?

Заговорих преди Сенч да е успял да ѝ отговори.

— Биха могли да заплашат лорд Сенч, ако те държат за заложница. Да му пратят ухо или устна, за да докажат, че са сериозни.

Тя вдигна ръка към лицето си и покри устата си. Заговори през разперените си пръсти, изведнъж превърнала се в уплашено дете.

— Не мога ли просто да се върна? Би могъл да настоиш да направят повече за защитата ми. Бих могла да стоя където бях в…

— Не. — Прекъсна я рязко, преди да е успяла да издаде къде я е пазил. Интересна загадка за мен. Някъде достатъчно близо до Бъкип, за да може да го посещава често, и в същото време достатъчно далече, след като Ридъл изобщо не я беше зървал. Думите му прекъснаха размислите ми. — Използвай ума си, Шън.

Тя го погледна ококорено и кимна мълчаливо.

Сърцето ми се сви. Разбрах.

— Някой вече е принудил Сенч да действа. Ето защо всичко това става толкова изведнъж.

Момичето ме изгледа с ненавист и отново извърна очи към наставника си. Сенч гледаше мен.

— За което съжалявам. Но можеш да разбереш положението, в което съм. Фиц. Не фамилията на баща ѝ се опита да я убие. Тя си има лични врагове. Трябва да я поставя някъде на безопасно. И единственото място, с което разполагам, е при теб. — Гледаше ме с умолителна искреност. Беше поглед, който някога ме беше учил да упражнявам пред огледало за няколко часа. Не се изсмях. Не разкривахме номерата си пред други. Отвърнах му със същия поглед.

— Не си ми казал коя е тя, нито кои са враговете ѝ. Как мога да я пазя, след като не знам откъде идва опасността? Кои са тези нейни врагове?

Маската падна от лицето му. Отчаянието в погледа му вече бе истинско.

— Моля те. Довери ми се и направи това за мен. Не съм готов да обсъждам тези, които стоят срещу нея. Трябва да знаеш това, преди да го поискам от теб: че тази услуга ще включва да поемеш риск за мен. Момчето ми, нямам никой друг, когото мога да помоля. Ще я вземеш ли и ще я опазиш ли невредима? Заради мен.