Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Нямам никакво намерение да се връщам в Бъкип. И нямам нужда от ничия помощ, за да защитя себе си или Пчеличка! — Яд ме беше, че ме нарече Фиц пред нея. Пропуск или нарочно? — Единствените заплахи, на които съм се натъквал напоследък, май идват от онези, на които мислех, че мога да вярвам.

Сенч ме изгледа продължително. Погледът му ме умоляваше за нещо. Не бях сигурен за какво ме моли. Думите му противоречаха на изражението.

— Точно така очаквах да отговориш. И точно затова възложих на Шън първата проверка дали имаш, или нямаш. И очевидно имаш.

Ридъл ни предупреди с почукване, преди да бутне с рамо вратата и да влезе с поднос блюда и халби. Тъмните му очи пробягаха из стаята и той забеляза стойката ми, преобърнатия стол и намусеното лице на момичето. Видях как веждите му леко се вдигнаха. Но го премълча. Хлъзна подноса на масата и подхвърли:

— Донесох много за всички ни. Предполагам, че ни е гостенка?

— Хайде да хапнем, преди да поговорим — предложи Сенч.

Върнах се на масата с неохота. Гордостта ми беше подразнена. Не ми харесваше, че Сенч споделя толкова много за мен с това момиче, след като аз знаех толкова малко за нея, освен каквото бях предположил. Беше изрекъл името ми пред нея! Единственото, което знаех за нея, беше, че ни е роднина. На колко години беше, коя беше майка ѝ и от колко време Сенч я беше обучавал? Беше ли от благородна фамилия, с всичките политически нишки, с които щеше да е обвързана? И защо изведнъж бе поискал да я постави при мен?

Защото очевидно това бе намерението му, да я внедри в домакинството ми, привидно като телохранителка на Пчеличка. Похвална идея в някои отношения, стига детето ми наистина да се нуждаеше от охрана. Търпение винаги беше имала Лейси до себе си и никой не беше задавал въпроси защо съпругата на принц Рицарин се придружава навсякъде от слугинята си. Нито им се беше струвало странно, че Лейси винаги носеше със себе си совалката си и дългите игли за плетене на дантела. Беше бдяла над Търпение, беше пазила сигурността ѝ дори след като убийци бяха успели да премахнат съпруга ѝ. На старини ролите им се бяха обърнали и Търпение с обич се беше грижила за своята гаснеща „слугиня“ до края на дните ѝ.

Но се съмнявах, че това момиче има нужния темперамент за такава роля. Изглеждаше на възраст подходяща да бъде гледачка или бавачка за едно малко дете, но не ми беше показала никакви признаци, че би могла да възприеме такава идентичност. Потайните ѝ умения бяха впечатляващи, но във физически бой нямаше нужните мускули или тежест, на които да разчита. Чертите на Пророка щяха да привличат твърде много внимание в Бъкип; там щеше да е безполезна шпионка.

Още повече се съмнявах, че ще се разбираме достатъчно добре, за да мога да ѝ се доверя за дъщеря ми. И не ми харесваше, че Ридъл все още изглеждаше изненадан и все още като че ли се отнасяше към нея с предпазливост. Явно знаеше толкова малко за плана на Сенч, колкото и аз. Не я беше разпознал. Не можех да преценя дали е разбрал, че е свързана кръвно с кралската фамилия, или не.

Настаних се срещу тях. Ридъл обслужи първо „гостенката“ — постави пълно блюдо пред нея. За толкова набързо се беше справил добре. Дебели резени димящо месо, току-що отрязано от шиша, цвърчащата тлъстина покрита с хубава кафява коричка, картофите, щръкнали бели под хрупкаво препечените кожички и тъмнокафява мазнина. Имаше самун топъл хляб и гърне бяло масло. Беше простичко, но имаше много и Шън доловимо преглътна, когато го постави пред нея. Имаше здравословен апетит и без излишни преструвки с изчакване на останалите награби вилица и нож и започна да се храни. Ридъл повдигна вежди на това детинско поведение, но си замълча и постави блюдата за Сенч и мен, а после и на себе си. Беше донесъл и чайник и четири чаши.

Отиде до вратата, залости я с резето и се върна при нас на масата. Хранеше се с апетит. Сенч пробираше храната си като старец. Колкото до мен, уверих се, че храната е с добро качество, но не можех да се съсредоточа достатъчно върху нея, за да ѝ се насладя. Пиех горещ чай и ги наблюдавах. Сенч беше кротък, погледът му се местеше от мен към момичето и обратно, докато ядеше. В края на яденето изглеждаше много по-добре. Шън се хранеше с явно и съсредоточено наслаждение. Дръпна чайника и си напълни отново чашата, без да попита дали някой друг иска още. Не се поколеба да вземе последния картоф от платото и когато приключи, се отпусна назад в стола си и изпъшка доволно. Когато Ридъл започна да събира и трупа опразнените блюда на подноса, заговорих откровено на стария убиец.