Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Виж дали може да намериш гореща храна за всички ни. И може би още пиене. Том, едно за теб?

Поклатих глава. Пил бях достатъчно и не исках умът ми да е размътен.

— Храна ще е добре. Печаха хубаво телешко по-рано. Един резен, и малко хляб също.

Ридъл ме изгледа малко по-продължително. Знаеше, че веднъж го бяха разкарали, и също като мен не можеше да си представи защо. И също като на мен, това не му харесваше. Сенч не беше казал нищо за непознатото момиче.

Погледнах я и казах:

— Мисля, че се получи недоразумение преди малко. Може би вече трябва да си ходиш.

Тя се обърна към Сенч и той каза:

— Не. Тя трябва да остане тук. — Не гледаше никого, когато добави: — Ридъл, моля те. Храна. И още едно горещо питие. — Погледна момичето. — За теб? — Тя кимна съвсем леко. — За всички ни — потвърди той за Ридъл.

Ридъл излезе, след като ми хвърли още един намръщен поглед. Обиколих стаята и без преструвки надникнах под леглата за други натрапници, проверих дали единственият прозорец е плътно затворен и залостен, след това огледах пътния сандък с кожените ремъци.

— Това всъщност не е необходимо — каза Сенч тихо.

— Не на това си ме учил — отвърнах и приключих огледа си. Върнах се на масата и седнах. Момичето — не беше помръднало от мястото си на леглото — каза:

— Струва ми се, че си забравил много от това, на което те е учил. Огледът под леглата вече е твърде малко и твърде късно. — Кривна глава към мен. — Май разбирам защо може да му трябвам.

— Моля, заповядай при нас на масата — тихо каза Сенч. Покашля се и се обърна към мен. — Съжалявам, че се забавих. Но вече всички сме тук, тъй че бихме могли да обсъдим това заедно. — Беше най-близко до извинението от негова страна, че не ме е подготвил за това. Каквото и да беше „това“. Нещо, което не беше искал да обсъжда чрез Умението. Но ако Ридъл го знаеше, то и Копривка щеше да го знае. Но не и крал Предан може би. Изтласках тези мисли настрани. „Съсредоточи се върху тук и сега.“

Момичето стана, за да приеме поканата му. Движеше се като котка, освен полюшването на бедрата, щом закрачи бавно към масата. Ако носеше звънчета на тях, щяха да звънят при всяка стъпка. Опитах се да уловя погледа на Сенч. Убягваше ми. Затова я огледах, докато прекосяваше стаята. Не изглеждаше опасна, нито изглеждаше безвредна по начина, по който изглеждаха повечето опасни хора, които бях познавал. Изглеждаше обикновена, но сдържана. Не. Не сдържана. Готова да се пръсне от гордост от себе си. Стъпваше като котка с недоубита птица в устата. След миг щеше да пусне плячката си заради радостта да ѝ скочи отново.

Изведнъж осъзнах защо ми се струва позната. Наследеното ѝ от Пророка личеше безпогрешно. Свикнал бях да виждам тези белези повторени у мъжете от родословието ми. Копривка вече приличаше повече на майка си, отколкото бе наподобявала изобщо мен някога. Но това момиче, въпреки женствените си черти, приличаше на Искрен и, по някакъв тайнствен начин, на мен. Умът ми сглобяваше късчета знание в хипотеза колкото може по-бързо. Родена от Пророците. По-млада от Предан, но твърде голяма, за да е негова издънка. Със сигурност не моя. Тогава чия? Стори ми се, че стаята изведнъж се люшна. Откъде бе дошъл този филиз на фамилното дърво?

Изчаквах някой от тях да заговори. Зачудих се на бавните ѝ стъпки към масата. Сенч щеше да изтълкува това като нахалство, ако изобщо го опитах, и едно плесване по темето щеше да е най-малкото напомняне, което щях да получа. Но у нея го търпеше. Сериозен повод за размисъл.

Щом седна, той веднага ѝ нареди:

— Докладвай.

Тя ме погледна бегло и след това съсредоточи цялото си внимание върху Сенч.

— Небрежен е — заговори безцеремонно. — „Маскировката“ му е жалка. Бутнах го два пъти, преди да ме забележи. Беше глупаво лесно да се доближа до него. Единствената му мисъл беше да гледа за теб. — Завъртя очи и ме изгледа предизвикателно. — Можех три пъти да съм го убила, да го упоя или да пребъркам джоба му.

Това ме жегна.

— Много се съмнявам в това. И мисля, че е най-лошата претенция за доклад, която съм чувал.

Тя повдигна вежди към мен.

— Цялата нужна информация беше съобщена. — Кривна глава към стария ми наставник и заяви: — Ако на лорд Сенч му трябваха повече подробности, щеше да ме попита за тях. — Докато говореше, стана и заобиколи до моята страна на масата. Извърнах глава да я погледна, а тя заговори на Сенч с много уверен тон. — Кажи му, че трябва да ми позволи да го докосна.