Робин Хоб - Убиецът на Шута

Имам десетки въпроси. Коя е майка ѝ и за кого е омъжена сега? Знае ли Шън кой е баща ѝ? Не му казва името, нито на майка си. Защо си я държал скрита от всички? Държал ли си я? Кетрикен добави ли я към родословието на непризнатите Пророци?

Не сега! Дори не ме погледна, докато отговаряше. Нито погледна Ридъл. Скрита и от Копривка? Кипях от въпроси и се чудех дали изобщо ще имам възможността да ги задам насаме. Някои от тях нямаше да изрека пред момичето, а други беше по-добре да не се огласяват пред Ридъл. Имаше все пак един, който можех да задам.

— И ти си я обучил?

Той се обърна към нея, след това ме погледна в очите.

— В някои неща. Не лично, но има добър инструктор. Не както беше обучен ти, а както сметнах за подходящо. — Покашля се. — Най-вече за да може да се защити сама. Макар да съм мислил дали не би могла да тръгне по стъпките ми. — Изкашля се пак и добави: — Има много, на което ти би могъл да я научиш, ако благоволиш.

Въздъхнах. Подозирах, че ми беше дал толкова сведения, колкото смяташе за уместно да ми даде в тази компания.

— Добре. Все още не си ми казал всичко, което трябва да знам. И разбираш, че трябва да подготвя домакинството си. Не мога просто да сляза до хана за ейл в бурна нощ и да се върна с момиче на гърба на коня си.

— Точно затова взех Ридъл. Изпратих Шън тук преди няколко дни, а сега той е тук и ще действа като неин защитник, докато може да я доведе до прага ти.

Ридъл изсумтя. Явно и за него това беше новина.

Помъчих се да намеря опора в буйното течение на замислите на Сенч.

— Значи след няколко дни тя ще пристигне във Върбов лес. Където ще я посрещна като моя далечна братовчедка, дошла да помогне в грижите за детето ми в моята скръб.

— Точно. — Сенч се усмихна.

Не ми беше смешно. Твърде рано ми беше да намеря сила да помогна на друг освен на себе си. Трябваше да му откажа. Просто не можех да го направя. Бях загубил Моли и бях намерил детето ни, и едва го опознавах. Жегна ме внезапна тревога. Беше ли Пчеличка в безопасност? Беше ли изплашена? Бях я оставил сама тази нощ и бях дошъл тук за тази среща с очакването, че ще е кратко обсъждане на политическото положение, в което Сенч се нуждае от прозренията ми. Сега ме молеше да взема една млада жена в домакинството си, жена, за която не знаех нищо и която трябваше едновременно да защитавам и обучавам в това как да се защитава сама. Първото ми впечатление за нея беше, че няма да ми допада, нито тя щеше да се радва на компанията ми. Ужасно съжалявах, че не бе могъл да поговори с мен насаме. Щях да му кажа всичките си основания за отказ. Сега бях заклещен на една маса, пред очите и на Шън, и на Ридъл, а вероятно и на Копривка. Как можех да кажа „не“ при тези обстоятелства?

Поех си дъх.

— Просто не съм сигурен дали това е най-доброто решение, Сенч. Пчеличка е малка, а аз все още съм в траур. — Обърнах се към Шън. — Имаш ли някакъв опит с малки деца?

Тя ме зяпна. Устата ѝ се отвори и затвори два пъти. Погледът ѝ се впи в Сенч. Видях и тревога, и негодувание на лицето ѝ, когато попита намръщено:

— Колко малка? Бяха ме лепнали да гледам разглезените племеннички на майка ми, докато стоях при нея, въпреки че си имаха гледачка и учител. Не ми хареса. Ако смяташ, че можеш да ме изгониш от кралския двор и да ме скриеш в някакво провинциално имение, за да се правя на гувернантка под претенцията, че я пазя, е, не можеш. Нито приемам идеята, че този Том ще бди над мен. Доказах и на себе си, и на теб, че колкото и остър да е бил някога, е станал непредпазлив и мекушав. Той не опази себе си; как може да защити мен?

— Никой не каза „гувернантка“. Просто обсъждаме какво би могло да се каже, че правиш, докато Фиц продължава обучението ти. Би било чудесна практика за теб да защитаваш дъщеря му като нейна телохранителка.

Трепнах. За втори път ме беше нарекъл Фиц пред нея. Не изглеждаше достатъчно зряла, за да ѝ се довери напълно тази тайна. И в същото време изглеждаше едва ли не оскърбително, че не разбира каква тайна ѝ е доверена. Изведнъж почувствах, че суетността ми е уязвена. Деветнайсет. Изобщо ли не беше чувала за Фицрицарин Пророка?

Тя скръсти ръце на гърдите си и вдигна предизвикателно глава към Сенч.

— А ако откажа? Не за това мислех, че идвам тук. Мислех, че си ми намерил задача, нещо важно, свързано с живота ми. Омръзна ми да се крия в тъмното като плъх. Не съм направила нищо лошо. Каза ми, че животът ми ще е по-добър с теб. Мислех, че ще живея в замъка Бъкип, в двора!