Робин Хоб - Убиецът на Шута

Докато бързах по коридорите, почти бях забравил странните ни посетители. Непосредственият ми страх беше за Търпение. Беше падала два пъти в последния месец, но хвърляше вината на стаята: „изведнъж се завъртя около мен“. Не затичах, но закрачих с колкото може по-бързи крачки и когато стигнах до покоите ѝ, не почуках, а направо нахлух вътре.

Моли седеше на пода. Копривка беше коленичила до нея, а Търпение стоеше и ѝ вееше с кърпа. В стаята се носеше остра миризма на билки, а встрани се търкаляше малка стъклена виала. В ъгъла стояха две слугини, явно притеснени от резкия език на Търпение.

— Какво стана? — попитах настойчиво.

— Припаднах. — Гласът на Моли прозвуча раздразнено и засрамено. — Толкова глупаво от моя страна. Помогни ми да стана, Том.

— Разбира се — отвърнах, като се постарах да прикрия тревогата си. Пресегнах се и тя се подпря на мен много по-тежко, отколкото бях очаквал. Леко се олюля, но го прикри, като се вкопчи в ръката ми.

— Вече съм добре. Малко прекалих с въртенето на дансинга и може би с чашите.

Търпение и Копривка се спогледаха, явно не бяха убедени в това.

— Може би с теб трябва да приключим вечерта. Копривка и момчетата могат да изпълнят домакинските задължения.

— Глупости! — възкликна Моли. След това ме погледна, очите ѝ все още бяха малко размътени, и добави: — Освен ако ти си уморен?

— Да — излъгах вещо, прикривайки усилващата се тревога. — Толкова много хора на едно място! А ни чакат още три дни празненства, най-малко. Ще има много време за разговори, ядене и музика.

— Добре. Щом си уморен, ще ти отстъпя, любов моя.

Търпение ми кимна лекичко и добави:

— И аз ще направя същото, скъпи мои. Легло за тези стари кокали, но утре ще си обуя танцувалните пантофи!

— Предупреден съм, значи! — съгласих се и изтърпях перването на ветрилото ѝ. Когато обърнах майка ѝ към вратата, Копривка ме погледна с благодарност. Знаех, че на другия ден ще ме придърпа настрани за кротка приказка, и знаех също така, че нямам отговори за нея, освен че двамата с майка ѝ вече остаряваме.

Моли се опря на ръката ми и тръгнахме бавно по коридорите. По пътя ни различни гости ни задържаха за кратък разговор, поздравления за храната и музиката и пожелания за лека нощ. Бавно се качихме по стълбите и когато стигнахме до вратата на спалнята ни, Моли въздъхна от облекчение.

— Не знам защо съм толкова уморена — оплака се тя. — А сега развалих всичко.

— Не си развалила нищо — възразих, отворих вратата и видях, че спалнята ни е преобразена. Завеси бръшлян обгръщаха ложето ни и борови клонки красяха полицата над камината и изпълваха въздуха с ухание. Дебелите жълти свещи, които горяха из стаята, издаваха миризма на гаултерия и дафинов лист. На леглото имаше нова покривка и пана в същия десен, всичко изпълнено в зеленото и златножълтото на Върбов лес, с оплетени върбови листа за мотив. Бях изумен.

— Кога намери време да подредиш всичко това?

— Новият ни домашен стюард е мъж с много дарби — отвърна тя с усмивка, но после въздъхна и рече: — Мислех, че ще се върнем тук след полунощ, пияни от танци, музика и вино. Канех се да те съблазня.

Преди да мога да реагирам, тя добави:

— Но сега се чувствам замаяна и не по приятния начин. Фиц, мисля, че няма да мога да направя нищо повече в това легло, освен да спя до теб тази нощ. — Направи няколко колебливи стъпки и се смъкна тежко на ръба на леглото. Пръстите ѝ зашариха по връзките на роклята ѝ.

— Нека да ти помогна — предложих, а тя повдигна вежда към мен. — Без никакъв умисъл за нещо повече — уверих я. — Моли, само това, че спиш до мен, сбъдва мечтата ми от години. Има достатъчно време за повече, когато не си уморена. — Разхлабих стегнатите връзки и тя въздъхна, щом я освободих от дрехата. Копчетата на блузата ѝ бяха мънички, направени от перли. Избута настрани непохватните ми пръсти, за да ги разкопчае. Изправи се. Не беше винаги спретнатата и подредена Моли, когато пусна полите си да паднат на купчина върху смъкнатата рокля. Вече ѝ бях намерил мека нощница. Тя я нахлузи през главата си и нощницата се заплете във венчето зеленика в косата ѝ. Повдигнах я леко и я освободих. Усмихнах се, загледан в жената, в която се бе превърнала моята мила Моли Кървящото носле. Спомних си за един отдавнашен Зимен празник и бях сигурен, че си го спомни и тя. Но когато отново се смъкна, за да седне на ръба на леглото, видях бръчките на челото ѝ. Тя вдигна ръка и го потърка.