Робин Хоб - Гонитбата на Шута

— Не мога да виждам — напомни ми с тих шепот Амбър. Ръката ѝ на рамото ми леко трепереше. Зачудих се какво ли си представя. Орда въоръжени стражи, готови да ни подкарат към зала за изтезания? Не бях сигурен, че това няма да се случи. Чула думите ѝ, Спарк започна припряно да ѝ обяснява, шепнешком. Бях благодарен.

Спрях групата ни, щом прецених, че сме на почтително разстояние от подиума, и им казах тихо:

— Сега поднасяме любезностите си.

— Не прекалено дълбок поклон. Ти си принц — напомни ми Лант. Полезно напомняне.

— Добре дошли в Келсингра — поздрави ни крал Рейн. — Мои приятели и колеги търговци, пред нас стоят пратеници от далечните Шест херцогства: принц Фицрицарин Пророк и лорд Лантърн Звездопад. Придружени са от лейди Амбър, позната на някои от вас като приятел, а на други — по име. Ще си спомните, че заетите ни от нея средства бяха съществени за пресъграждането на Бинград и преустройването на бившите роби в Трехог. Принц Фицрицарин идва при нас не само като емисар, но също и като лечител. Снощи той великодушно сподели дарбата си, за да помогне на сина ми Ефрън. Всички знаете, че Фрон страдаше тежко от дихателно запушване. Сега той може да диша, да говори и отново да се храни и пие, и да се движи свободно. За това двамата с Малта поднасяме благодарностите си.

— И аз! — вметна Ефрън с усмивка. Чу се смях заради неговата непочтителност и усетих, че това е по-скоро като събиране на търговска гилдия, отколкото кралски прием.

— Крал Рейн и кралица Малта, добро утро — започнах. — Тук сме, както ни поканихте. Много се зарадвах вчера, че мога да ви услужа. Нашата надежда е, че Шестте херцогства и Келсингра могат да останат търговски партньори и добри приятели. — Достатъчно общо изявление, надявах се да не компрометира всякакви споразумения, които Предан има наум. — Чудесата на вашия град изумиха всички ни. Такава величествена и чудесна зала! Виждам, че тук присъстват и други Праотци, и децата им с тях. — Усмихнах се и погледът ми бавно обходи залата. Зачудих се дали драконовият усет на Шута може да му каже колко са.

Замълчах, за да си поема дъх, и в този момент генерал Рапскал пристъпи от множеството.

— Мои приятели и колеги драконови пазители, моля ви да бъдете нащрек. Малта и Рейн са твърде доверчиви спрямо тези пътници, заслепени са от родителска благодарност. Те са тук не като емисари, а като шпиони и крадци!

Не ми убегна, че не удостои Малта и Рейн с кралски титли. Хватката на Амбър на ръката ми се стегна. Запазих достойнство, със спокойно лице, и се зачудих дали Рейн или Малта ще ни защитят, или ще се наложи да скалъпя бърз контраудар.

Един висок Праотец с лавандулово-черен обгар пристъпи напред. Носеше малко момченце. Детето изглеждаше на около три, но главата му се люшкаше немощно като на новородено. Виолетовите очи на мъжа бяха много широко отворени на бледото лице и той примига бавно към мен. Устните му бяха тъмни. Никакво удивление или тревога не личаха на лицето му, само отегчение.

— Стига приказки. Дойдох тук заради момчето си. Рапскал, не ме интересува дори ако са откраднали кътниците на Айсфир. Искам да помогнат на детето ми. Само това ме интересува.

Жената до него имаше много по-човешки облик, отколкото на Праотец, но все пак беше белязана от драконовия допир. Долната ѝ челюст бе обрамчена с израстъци като на гущер. Събра длани под брадичката си като в молитва и в пътечката в раздвоената и тъмна коса проблеснаха сребърни люспи.

— Нортел, разбирам, че чувстваш…

— Не, Рапскал! Не разбираш. Ти нямаш дете, още по-малко дете, което бавно умира. Тъй че не можеш да разбереш и не разбираш. Няма нужда да си тук, при това облечен като войник. Нито Кейс или Бокстер. Всички вие трябва да напуснете.

— Ей! — Един от стражите на Рапскал явно се засегна. Медните му очи блеснаха и бронзово оранжевият люспест обгар на лицето му се усили. — Аз имам дете. Аз разбирам.

Нортел му се сопна.

— Не, Кейс, не разбираш. Скрим е пощурял по малката ти дъщеря. Ден не минава, без да я видя да се катери по опашката му или да седи на крака му. Рядко го няма за повече от седмица, откакто тя се роди. Но моят Тиндър ни остави когато Мауди все още беше бременна и не се върна. Никога не е виждал Релик, още по-малко да го оформи. И не можем да чакаме повече драконът ми да се върне и да изправи сина ми.

— Не върви като в никоя друга монархия, която съм виждала — подхвърли тихо Амбър. Но Амбър не можеше да види каквото аз можех. Нортел закрачи към мен, апатичното дете се полюшваше в ръцете му. Очите му бяха мътни. Мауди го последва, вече с ръка на устата.