Робин Хоб - Гонитбата на Шута

— Отведете ги в ареста — заповяда Рапскал на хората си. — Трябва да ги задържим под охрана за разпит.

Шутът открай време беше чудесен актьор, добре обучен да скрива мислите и чувствата си. Но изтезанието разбива много неща у човек. Той си пое дъх и застина.

— Ако благоволите, генерал Рапскал — намесих се аз, — поканени сме на среща с краля и кралицата. Спарк, в тебе ли е бележката, която получихме?

— Да, милорд. Тука е.

Не се обърнах да я погледна. Чух шумоленето на дрехите ѝ, докато търсеше бележка в джоба си. Надявах се също така да се възползва от възможността да се увери, че и по-малките инструменти на занаята са ѝ подръка. Колко добре я беше обучил Сенч? И къде беше Лант? Вече в ареста?

Двойните врати пред нас изведнъж се люшнаха и се отвориха широко и генерал Рапскал трябваше да се дръпне настрани, за да не го ударят.

— Няма нужда да показва бележка, след като аз съм тук да посрещна гостите си. — Крал Рейн се озова внезапно на прага пред нас. — Добре дошли. Заповядайте, влезте. И вие също, генерал Рапскал. Не получихте ли и вие поканата ми? Виждам, че Кейс и Бокстер са тук. Чудесно. Поканил съм всички стражи, изглежда. — Погледна ме. — Четири деца ви очакват. Както ви казах, не са много, но тези четири най-много се нуждаят от помощта ви.

— Милорд, тези хора са опасни. Особено жената. — Хората на Рапскал се изместиха и застанаха зад него.

Рейн въздъхна.

— Генерал Рапскал, „жената“ е лейди Амбър, отдавнашна позната на кралицата, още отпреди войната ни с Халкида. Беше занаятчийка в Бинград в онези дни, със собствен дюкян на улица Дъждовна река. Правеше мъниста и талисмани, резбовани от дърво. По-късно служи на борда на „Парагон“ и изигра съществена роля за връщането на съкровището на Игрот. Нейните щедри заеми от онова богатство помогнаха да се възстанови Бинград и помогнаха на Татуираните да започнат нов живот в Трехог. Ще се отнасяте към нея с респект.

Гневният поглед на Рапскал се кръстоса с равнодушния на Рейн. Долових борба на мощ в това, борба, в която ние навярно не бяхме нещо повече от пионки. Генерал Рапскал нямаше да е първият военачалник, повярвал, че може да управлява по-добре от своя крал. След малко Рапскал отвърна:

— Разбира се. — Думите му казваха едно, тонът му — друго. Добави тихо: — Ще докажа, че съм прав.

И влезе пред нас в залата.

Изражението на Рейн не се промени. Той се отдръпна, за да направи път на генерала, а след това с махване с ръка ни подкани да влезем. Чух забързано тропане на ботуши зад себе си и рисковано погледнах през рамо. Лант и Настойчивост бързаха по коридора. И двамата бяха зачервени и се усмихваха. Бяха си прекарали добре по зимните улици на Келсингра. Не можех да ги спра да се напъхат в същата клопка, която държеше нас.

Заговорих спокойно на Амбър:

— А, ето че и лорд Лант и младият Настойчивост идват при нас. Изглежда, са имали доста оживена сутрин.

— О, сър! — Настойчивост се беше задъхал от възбуда, както и от бързането. — Магията тук е навсякъде. Нещата, които видях тази сутрин… — Усмивката му се разшири. — И Пъстра е добре! Бях притеснен за нея, но тя дойде и кацна на рамото ми. Не искаше да остане. Неудобно ѝ е в града, но, о, сър, той е чудесен!

— По-късно — предупредих го с добродушен тон. — Овладей се и покажи най-добро поведение на мъж от Шестте херцогства, момче. Точно както те научи Фоксглоув.

Двамата ме изгледаха озадачено. Палета. Нищо повече от палета. Нищо не можех да направя, за да ги предупредя по-ясно, а и забелязах, че не носят оръжие. Поне такова, което да може да се види. Имах два малки ножа, скрити по тялото ми. Надявах се, че няма да ни претърсват.

Стражата на Рапскал тръгна след нас, щом влязохме. Крал Рейн беше пред нас и вече говореше с Малта, а генерал Рапскал стоеше наблизо, намръщен и изнервен. Попих колкото може по-бързо с очи подробностите в залата. Имаше редове фалшиви прозорци по двете страни на помещението. Никакво измъкване оттам. Нямаше много хора — двайсетина Праотци и може би още толкова, които носеха белезите на драконова промяна без красотата, присъща на Праотците. Слугата, който ни бе придружил, се движеше припряно из залата, събираше другите слуги и ги извеждаше навън. Малта вече беше седнала на висок стол върху скромния подиум. Погледна ме с плаха обнадеждена усмивка. Вдясно от стола на Рейн, но не на подиума, седеше Ефрън, на по-обикновен стол. Усмихна ни се широко. Между зрителите едно дете закашля и след това се разплака. Чух как баща му се мъчи да го успокои. Всички затихнаха, щом вратите зад нас се затвориха с грохот. Бяхме единствените човешки същества тук: навсякъде около нас покрай стените стояха Праотци и ни гледаха. Рейн побърза да заеме мястото си. Това беше официалното ни посрещане в Келсингра и като човек, виждал много кралски събития, не го намерих за особено впечатляващо.