Робин Хоб - Гонитбата на Шута

Отидох. Оказа се Спарк.

— Помислих, че може би лейди Амбър ще се нуждае от помощта ми — рече тя и Амбър тутакси я повика да влезе и да ѝ помогне. Спарк се шмугна бързо покрай мен, дръпна вратата и почти я затвори и известно време послушах господарка, наставляваща младата си слугиня. На второто почукване, оказало се слугиня с масичка на колелца, двете се появиха. Спарк беше начервила устните на Амбър и бе покрила бузите ѝ с руж. Това по-скоро подчертаваше бледия люспест обгар, отколкото го прикриваше, но не казах нищо.

— Аз ще ги обслужа — каза Спарк и момичето си тръгна. Спарк откри блюдата, наля ни чай и седнах на скромна закуска с Амбър. Овесена каша със стафиди и мед. Бекон. Запарени сушени сливи.

— Спарк, яла ли си? — попитах момичето. Тя ме погледна изненадано.

— Разбира се. Преди часове, с другите слуги. Много са гостоприемни. Всички тук обичат Ефрън. Вие сте героят на деня.

— Героят — повторих тихо. Толкова странно.

— Вкусът на бекона е малко странен — отбеляза Амбър.

— Мечка е. Мечи бекон — казах ѝ. На подноса имаше и сгънат лист светлосиня хартия. Разгънах го и бързо го прочетох. — Има бележка от кралица Малта. Моли веднага щом закусим да слезем при нея. Децата ще ни чакат там. — Постарах се да не издам в гласа си мрачното си предчувствие, докато предавах съобщението.

— Ще направиш каквото можеш, Фиц. Предупреди ги.

— Предупреждението не предотвратява разочарованието — отвърнах. На Спарк казах: — Знаеш ли дали Настойчивост вече се е събудил? И дали лорд Лант също е повикан?

— Да и на двете, сър. Настойчивост подскочи от радост при възможността да разгледа града с едно от момчетата. Мисля, че и Лант отиде с тях.

Не бях предвидил това.

— Добре — измърморих. Колко ли замаян трябваше да съм бил снощи, та да не ги предупредя да не се отделят? Тревогата ми явно се бе издала на лицето ми, защото Спарк добави:

— Сигурна съм, че ще са в безопасност, сър. Какво направихте снощи за принца? Слугите само за това клюкарстваха тази сутрин. Бяха много впечатлени и жадни да ни угодят.

— Ще ми се Лант и Настойчивост да бяха малко по-предпазливи — изръмжах недоволно.

Амбър вдигна деликатно рамене.

Спарк, изглежда, вече можеше да се оправя добре из Гостната палата. Амбър сложи ръка на рамото ми и тръгнах след момичето по коридора, който помнех от предната нощ.

— Никакви прозорци няма изобщо — подхвърлих. — Само нарисувани изображения на прозорци с гледки, които се движат като истински, щом се спреш да ги погледнеш.

— Колко щях да се радвам да можех да ги видя — каза тъжно Амбър с гласа на Шута.

— Жалко, че не можеш — отвърнах и тя ме стисна по-силно за рамото за миг.

Щом стигнахме на долния етаж, дойде слуга да ни посрещне.

— Насам, ако обичате. Крал Рейн и кралица Малта ви очакват в Приемната зала.

Но когато приближихме вратата на залата, генерал Рапскал застана пред нас, скръстил ръце на гърдите си. След като вече бях отпочинал донякъде и нащрек, а и съвзел се от пътуването ни през портала на Умение, не изглеждаше толкова внушителен. Отчасти защото нямаше дракон с него. Амбър ме стисна малко по-силно за рамото.

— Какво има?

Повиших глас.

— Генерал Рапскал. Толкова е приятно да ви срещна при по-приятни обстоятелства.

— Вие придружавате крадец.

Усмивката ми изстина.

— Не ви разбирам, сър.

Погледът му пробяга към Амбър, задържа се за миг на очите ѝ и се върна на мен.

— Може би. Но ще разберете.

Избута се от стената, на която се беше облегнал, и прегради пътя ни. Слугата, който ни водеше, ахна уплашено и офейка. Никаква помощ оттам, значи. Изместих тежестта си към пръстите на краката. Амбър усети лекото ми движение и отдръпна ръката си от рамото ми, за да съм свободен да се задвижа бързо, ако се наложи.

— Ще бъда откровен. Жените, които ви придружават тук, бяха нарушители по улиците на Келсингра преди четири дни. Дръзнаха да нахлуят в една част на града, която е забранена за пътници.

Четири дни. Четири дни. Отново бяхме загубили време в портала… Върнах рязко мислите си към настоящето.

— И се предполага, че са откраднали нещо? Какво?

Постарах се гласът ми да прозвучи объркано. Новината за изгубеното време ме смущаваше повече от обвинението му в кражба.

Той отвори уста и я затвори рязко. Обгарът на лицето му пламна червен. Усетих гнева му като стихийна вълна на Умение. Някъде в далечината дракон изрева пронизително. Чух зад мен приближаващи се стъпки и леко извърнах глава. Приближаваха се двама Праотци с броня подобна на тази, която носеше генералът им. Единият беше нисък и плещест, почти трътлест за Праотец. Другият до него имаше високата и длъгнеста фигура, която бях започнал да приемам за нормална. И двамата носеха мечове, прибрани в ножниците, както и генералът им. Аз бях невъоръжен: все пак човек не носи оръжие, когато е повикан на аудиенция с краля. Нещата можеше да тръгнат много лошо за нас всеки момент. С крайчеца на окото си видях как Спарк ненатрапчиво се шмугна от другата, незащитената страна на Амбър. „Благодаря ти, Фоксглоув.“ Надявах се да има нож в ботуша си.