Диана Габалдон - Друговремец

Засмях се и аз.

- А има ли някакви прочути местни призраци?

Той сви рамене.

- Не знам. Ще попитаме викария, когато го видим пак, искаш ли?

Всъщност видяхме викария доста скоро след това. Той беше в пъба, заедно с останалите от градчето, и пиеше светла бира в чест на освещаването.

Доста се смути, задето го уловихме да насърчава езически практики, така да се каже, но в крайна сметка отбеляза, че е просто местен обред с историческа стойност, подобно на песента „Носенето на зелено“ 5за ирландците.

- Всъщност обичаят е прелюбопитен - довери ни той и въздишайки вътрешно, аз разпознах зова на академичния ум, отчетлив като песента на скорец. Франк незабавно се настани до викария и започна брачният танц на архетипи и паралели между древните суеверия и модерните религии. Свих рамене и си проправих път до бара и обратно, с по едно бренди с газирана вода във всяка ръка.

От опит знаех колко трудно е да откъсна Франк от подобна дискусия, затова просто го хванах за китката, обвих пръстите му около едната чаша и го оставих на мира.

Намерих госпожа Беърд на пейка до прозореца. Споделяше халба горчиво пиво с възрастен мъж, когото ми представи като господин Круук.

- За този мъж ви разправях, госпожо Рандал - рече тя с блеснали от стимулиращия алкохол и компанията очи. - Той познава всякакви растения.

А на мъжа до себе си довери:

- Госпожа Рандал много обича цветенцата. - Круук наклони глава в комбинация от учтивост и глухота. - Слага ги в книги и така нататък.

- Така ли правите? - попита Круук и повдигна гъста бяла вежда. - Аз имам преси, истински, за цветя и подобни неща. Донесе ги племенникът, когато се върна от университета през ваканцията. Не ми даде сърце да му кажа, че не ползвам таквиз работи. Билките трябва да ги увесиш, да знайте, или да ги изсушиш на рамка и да ги туриш в торба или буркан, ама що тъй ще ги мачкате, не знам.

- Еми може би за да си ги гледа - намеси се внимателно госпожа Беърд. - Госпожа Рандал направи много хубави неща от цветове на слез и теменужки, можеш направо да си ги сложиш в рамка и да ги окачиш на стената.

- Хмпф. - Набръчканото лице на господин Круук като че ли показваше, че е готов да приеме подобна възможност. - Щом правите тъй, госпожо, може да ви свършат работа пресите ми, давам ви ги с радост. Не исках да ги хвърлям, обаче не ми трябват.

Уверих го, че много ще се радвам да използвам пресите му за цветя и че още повече ще се радвам да ми покаже къде растат някои от по-редките растения в околността. Той ме изгледа остро за миг, наклонил глава като стар керкенез, но сякаш накрая установи, че интересът ми е искрен, и се разбрахме да се срещнем сутринта за обиколка на местната флора. Знаех, че Франк ще ходи до Инвърнес, за да свери някакви документи в кметството, а аз се радвах да имам причина да не го придружа. Документите ми бяха напълно еднакви.

Малко по-късно Франк се откъсна от викария и се прибрахме заедно с госпожа Беърд. Не бях склонна да споменавам кръвта на петела, но Франк не страдаше от подобна свенливост и жадно я разпита за историята на обичая.

- Предполагам, че е доста стар, нали? - попита той, докато шибаше с пръчка плевелите покрай пътя. Лободата и очеболецът вече цъфтяха, а виждах и напращелите пъпки на жълтугата. Още седмица и щяха да нацъфтят.

- Ами че да. - Госпожа Беърд се клатушкаше в бързо темпо и не жалеше младите ни крака. - От незапомнени времена, господин Рандал. Отпреди дните на гигантите.

- Гиганти ли? - попитах.

- Да. Фион и Феин.

- Келтски народни приказки - отбеляза с интерес Франк. - Това са техни герои. С нордически корен, навярно. Нордическото влияние е силно тук, чак до западния бряг. Някои от местата са именувани в нордически стил.

Завъртях очи, предусещайки поредния изблик, но госпожа Беърд се усмихваше мило и го насърчаваше. Вярно е, каза, била на север и видяла скалата на Двамата братя, а тя била останка от викингите, нали?

- Слизали са по онези брегове стотици пъти между 500 г. и 1300 г. - каза Франк, вперил замечтан поглед в хоризонта. Навярно разпредения от ветровете облак насреща му приличаше на драконов кораб. - И са донесли много от митовете си. Тук има плодотворна почва за митове. Нещата като че ли здраво се вкореняват.

Можех да повярвам на това. Здрачаваше се, идваше и буря. На призрачната светлина под облаците дори чисто новите къщи покрай пътя изглеждаха древни и зловещи като камъка на пиктите на стотина метра от нас, който маркираше кръстопътя вече хиляда години. Нощта изглеждаше подходяща да си стоиш вкъщи с хлопнати кепенци.