Диана Габалдон: Друговремец

- Наистина ли? - Приближих се до него, за да погледна през плета и за морална подкрепа. Високопланинските шотландски градчета не ми се струваха типично място за масов убиец, но подобни хора едва ли подбираха според каквато и да било логика.

- Това е доста... противно. - Съседният дом също не даваше признаци на живот. - Какво е станало според теб?

Франк се намръщи умислен, после вдъхновено се плесна по крака.

- Май се сещам! Изчакай тук за малко. - Стрелна се през портата и се затича по пътя, оставяйки ме на прага в неведение.

Скоро се върна, грейнал, задето бе потвърдил предположението си.

- Това е, няма какво друго да е. Всяка къща в редицата си има.

- Какво си има? Следи от убиец маниак? - попитах остро, все още смутена, че ме бе изоставил в компанията на голямо кърваво петно.

Франк се засмя.

- Не, от ритуално жертвоприношение. Удивително! - Застана на четири крака в тревата, вгледан любопитно в петното.

Това не звучеше по-обнадеждаващо от вероятността за убиец маниак. Приклекнах до Франк, бърчейки нос. Беше рано за мухи, но няколко от големите, лениви високопланински комари се навъртаха около петното.

- Как така ритуално жертвоприношение? Госпожа Беърд е набожна жена, както и съседите й. Това не ти е Хълмът на друидите.

Той се изправи, отръсквайки връхчета трева от панталоните си.

- Така си мислиш ти, моето момиче. Няма място на света с повече стари суеверия и магия, смесени с ежедневието, от високопланинска Шотландия. Набожна или не, госпожа Беърд вярва в Старите, както и съседите й. - Посочи петното с прилежно лъснатия връх на обувката си и обясни с доволен вид: - Кръвта на черен петел. Къщите са нови. Еднакви сглобяеми модели.

Изгледах го студено.

- Помисли си пак, ако си решил, че току-що си ми обяснил всичко необходимо. Какво значение има колко са стари къщите? И къде са всички, за Бога?

- Вероятно в пъба. Да идем да видим, искаш ли? - Хвана ме под ръка и ме изведе отново на Гиърсайд Роуд.

- Едно време - обясняваше, докато вървяхме, - а и не толкова отдавна, е било прието да убиеш нещо и да го заровиш под основите на всяка нова къща, за да умилостивиш духовете на земята. Нали знаеш: „Със смъртта на първородния Си син ще тури основите му, и със смъртта на най-младия си син ще постави портите му.“ 4 - Поверие, старо като планините.

Потреперих от цитата.

- В този случай явно използват пилета, защото са модерни и просветени хора. Значи искаш да кажеш, че къщите са нови и нищо не е погребано под тях, затова обитателите поправят пропуска.

- Точно така. - Франк изглеждаше доволен, че съм разбрала, и ме потупа по гърба. -Според викария мнозина от местните смятат, че Войната е била отчасти заради това, че хората са се отвърнали от корените си и не са взели нужните мерки, като например да заровят приношение под основите или да горят рибешки кости в огнището - е, освен кости на треска, разбира се - вметна той, радостно самовглъбен. - Не бива да гориш кости на треска, защото никога няма да уловиш друга. Тях трябва да ги заровиш.

- Ще го имам предвид. Кажи ми какво е нужно, за да не видя никога повече херинга, и ще го сторя тутакси.

Той тръсна глава, потънал в паметта си, в един от онези кратки мигове на академичен захлас, когато губеше връзка със света наоколо в опит да възстанови в пълен вид познанието си от всички източници, минали пред очите му

- За херинга не знам - рече разсеяно. - За мишки обаче окачваш из къщата средна сълзица. Но от телата в основите идват повечето от местните духове. Нали си виждала Маунтджералд, голямата къща в края на Хай Стрийт? Там има дух, един от работниците по строежа, принесен в жертва. Било е някъде през осемнайсети век, доста скоро всъщност - добави замислено. - Според историята собственикът на дома първо наредил да вдигнат една от стените, после от върха й пуснали камък върху един от работниците - навярно са избрали някой от по-неприятните, - след това го заровили в мазето и достроили къщата. Той и до днес витае из лобното си място, освен в годишнината на смъртта си и четирите Стари дни.

- Стари дни?

- Древните празници - отговори почти рефлексивно той, зареян из записките в ума си. -Хогманай, с други думи - Нова година, Деня на лятното слънцестоене, Белтейн в началото на май и Вси светии. Друидите, бийкърите, ранните пикти, всички са имали празници на слънцето и празници на огъня, доколкото знаем. Така или иначе през тези дни призраците бродят на воля, да помагат или вредят, както решат. - Той потърка брадичка. - Белтейн предстои скоро. Празнува се между пролетното и лятното равноденствие. Внимавай следващия път, когато минаваш покрай гробовете в църковния двор. - Очите му се засмяха и разбрах, че е излязъл от транса си.