Диана Габалдон: Друговремец

Страстта на Франк към генеалогията бе още една причина да дойдем в планинска

Шотландия. Според една от мърлявите му хартийки, една от многото, които мъкнеше насам-натам, досаден негов предшественик имал някакви дела в този район в средата на осемнайсети - или може би седемнайсети - век.

- Ако свърша като бездетна издънка на фамилното ни дърво, несъмнено ще е по вина на неуморната ни домакиня отвън. Женени сме почти от осем години все пак. Малкият Франк-младши ще е напълно законороден и без свидетели при зачеването си.

- Ако изобщо бъде заченат - отбелязах черногледо. Седмицата преди да тръгнем към Шотландия отново бяхме разочаровани по този въпрос.

- При целия този чист въздух и здравословната диета? Как няма да ни се получи? -Предния ден бяхме вечеряли херинга, пържена. Обядвахме херинга, маринована. А острият мирис от стълбището ясно подсказваше, че за закуска ни предстои херинга, пушена.

- Ако не обмисляш бис за доброто на госпожа Беърд, по-добре се обличай - предложих аз. - Нямаш ли среща с онзи пастор в десет?

Преподобният д-р Реджиналд Уейкфийлд, викарий на местната енория, щеше да покаже на Франк някакви смайващо пленителни рождени свидетелства, а можеше и да е изкопал армейски комюникета, в които се споменава прочутият му предтеча.

- Как се казваше този твой пра-пра-прадядо? - попитах. - Който се е мотал из тези краища по време на въстанията? Не помня дали беше Уили, или Уолтър.

- Всъщност е Джонатан. - Франк приемаше спокойно пълната ми незаинтересованост към семейната му история, но бе винаги готов да се вкопчи и в най-малката ми проява на любопитство, за да ме осветли по всички известни до момента факти за ранните Рандал и семейните им връзки. Докато закопчаваше ризата си, очите му се озариха от налудничав блясък на лектор-фанатик.

- Джонатан Улвъртън Рандал - Улвъртън по линия на чичото на майка си, дребен рицар от Съсекс. Само че е бил широко известен с доста крещящото прозвище „Черния Джак“, с което се сдобил в армията, навярно докато е бил зачислен тук. - Проснах се по корем на леглото и демонстративно захърках. Франк не ми обърна внимание и продължи със схоластичните си обяснения: - Купил си офицерската длъжност в средата на трийсетте - на осемнайсети век, -капитан от драгуните. Според старите писма, които ми изпрати братовчедът Мей, се е проявил доста в армията. Тогава е била добър избор за втори син, както знаеш - по-малкият му брат също е последвал традицията 1и е станал помощник на енорийски свещеник, но за него все още не зная много. Така или иначе Джак Рандал получил специална похвала от графа на Сандрингам за дейността си преди и по време на Якобитското въстание от 45-а -това е било второто, както знаеш - поясни той за невежите в публиката. - Сещаш се, Бони принц Чарли 2и така нататък?

- Не съм сигурна, че шотландците и днес съзнават, че са изгубили въстанието - прекъснах го и седнах, като се опитвах да усмиря къдриците си. - Ясно чух бармана в пъба снощи да ни нарича сасенаки 3.

- Е, защо не? - спокойно отвърна Франк. - Значи просто „англичанин“, а в най-лошия случай - „другоземец“. Ние сме и двете.

- Знам какво значи. Възразявам срещу тона.

Франк затършува за колан в едно чекмедже на бюрото.

- Просто се подразни, защото му казах, че пивото му е слабо. Казах му, че в казана, където се вари истинското високопланинско пиво, трябва да сложиш стар ботуш, а после да прецедиш течността през дълго носено бельо.

- А, значи затова сметката ни беше такава.

- Е, формулирах го по-тактично, но само защото в келтския няма дума за долни гащи. Посегнах към чифт от своите, заинтригувана.

- Защо не? Древните келти не са ли носили?

Франк ме изгледа похотливо.

- Никога ли не си чувала старата песен за това какво носи шотландецът под поличката си?

- Навярно не мъжки чорапогащи - отвърнах сухо. - Може да издиря някой местен мъж с поличка и да го попитам, докато с викария се ухажвате.

- Е, постарай се да не те арестуват, Клеър. На декана на колежа „Сейнт Джайлс“ никак няма да му се понрави.

Така или иначе нямаше мъже с полички нито по централния площад, нито в околните магазини. Ежедневната си обиколка по тях обаче правеха доста домакини от породата на госпожа Беърд. Бяха шумни и не спираха да клюкарстват, а солидното им пъстро присъствие изпълваше магазините с уютна топлина, здрав устой срещу студените сутрешни мъгли.

Още нямах собствен дом за поддържане и не ми трябваха покупки, но с радост обходих скоро заредените рафтове, за да изпитам отново удоволствие от изобилието. Дълго време бяхме живели на дажби, без елементарни продукти, като яйца и сапун, и още по-дълго без дребния лукс на неща като одеколон „Льор бльо“