Кен Сколс - Ридание

Рудолфо се усмихна. Помнеше песента съвсем добре.

— Финтирай със сабята, удряй с ножа.

— След това мушкай и със сабята — довърши Грегорик.

Рудолфо кимна.

Баща му Иаков и тогавашният му първи капитан ги бяха научили на тази песен, за да се упражняват при боравенето с оръжие. По-късно Рудолфо бе осъзнал, че това е стратегически урок. Химнът на Скитащата армия. Триста и тринайсет песни, които не бяха записани през двете хиляди години, откакто народът на Рудолфо владееше Деветте гори. Бяха записани в сърцето на живата, подвижна крепост, която представляваше Скитащата армия, създадена от първият Рудолфо, и се пееха на новобранците от първия ден на обучението им.

— Ако тръгне след отстъпващия батальон, както съм сигурен, че ще постъпи — продължи Грегорик, — ще се натъкне на останалите три и ще спипаме рибката.

— Чудесна работа, капитани — одобри Рудолфо. — Ще тръгна със съгледвачите и ще открия войната, както се полага на генерала на Скитащата армия.

Грегорик кимна и останалите сториха същото. Рудолфо беше доволен, че никой не протестира за участието му в сражението. Това значеше, че го разбират и уважават и като воин, и като командир.

— Много добре. — Той се обърна към адютанта си. — След това ще вечерям с войската.

След два часа Рудолфо се криеше сред група дървета, заобиколен от омагьосаните съгледвачи. Той беше на седлото, а останалите пеша. Магията щеше да ги движи със скоростта на кон и да ги крие от поглед. При тази скорост нямаше да са безшумни. Щяха да звучат като бурен вятър над степите.

— Генерале, ще дадете ли знак? — попита Грегорик.

Рудолфо кимна с усмивка.

— За Уиндвир, горянски съгледвачи — произнесе тихо той и изсвири продължително.

Пришпори коня и се устреми към ентролузианската пехота, която бе разположила лагера си в гората, от другата страна на поляната. Усмихваше се на това, което противникът щеше да види.

Един ездач, галопиращ напред с размахан меч. А около него нисък и бучащ вятър.

Сниши се, държеше меча отстрани на жребеца. Чуваше съгледвачите около себе си и понякога успяваше да зърне съвсем леки отблясъци.

Прекосиха поляната и навлязоха в гората с шеметна скорост. Неколцината омагьосани съгледвачи на Сетберт закрещяха, защото нямаше време да пращат птици. Един явно реши да прояви храброст и да се изправи срещу устремената невидима река, защото се чу кратък трясък от оръжие и приглушен от магията писък. Първите пехотинци се вдигаха под тревога от виковете и Рудолфо се устреми право към тях. Горянските съгледвачи ги заляха като буря от остриета. Рудолфо се обърна, размаха меча си и започна да се смее. Избра един противник и го прегази, след което се насочи към сержанта.

— Къде е капитанът ви? — извика.

Сержантът се озъби, замахна с меча си и поряза хълбока на коня. Рудолфо го изрита и заби острието си в гърлото му. Сержантът падна, а Рудолфо замахна и отсече ухото на друг войник.

— Къде е капитанът?

Мъжът посочи и той го промуши в рамото. Човекът нямаше да се сражава повече във войната, но бе проявил уважение и заслужаваше животът му да бъде пощаден.

Рудолфо извъртя коня и се насочи в указаната посока.

Не беше учуден, че Сетберт бе пратил най-слабите и неподготвените за първата битка. В Академията преподаваха, че трябва да използваш най-лошите си ресурси, за да прецениш противника. Това също така означаваше за фермерите, че и те могат да загинат геройски.

Откри капитана, който стоеше между трима войници и адютант. Земята около него мърдаше странно и това издаваше съгледвачите им. Рудолфо остави собствения си контингент да се справи с тях.

Скочи от седлото и прониза един от войниците. Един от съгледвачите — вероятно Грегорик, — се плъзна край него и уби другите двама.

Ентролузианският капитан изръмжа и извади меча си, но Рудолфо го отби настрани с едно движение.

— Пратили са ми деца — промърмори той през зъби.

Капитанът изрева и отново вдигна меча си. Рудолфо парира, пристъпи встрани и поряза дясната му ръка с камата си.

Мечът издрънча на земята и Рудолфо насочи собственото си острие към адютанта.

— Приготви птица за генерала си. — След това се обърна към капитана. Поне шестима съгледвачи вече бяха притиснали оръжията си към треперещия мъж. — Ще изпратиш съобщение на Лисиас с кода на Б’рундик.

Адютантът извади една птица и подаде на командира си парче хартия и малка мастилена игла. Капитанът преглътна. Лицето му беше пребледняло.