Кен Сколс - Ридание

Тя кимна.

— Готова съм.

Доведоха ѝ дорест кон и тя се метна с лекота на седлото. Охраната се състоеше от половин отряд съгледвачи. Конете им бяха омагьосани, за да се намали тропотът на копитата и да се увеличат издръжливостта и скоростта им. Джин се обърна към капитана, който се раздвижи неловко на седлото.

— Очакваме още един ездач.

Пристигна най-големият кон, който бе виждала. Копитата му още блестяха от праха, който щеше да намали шума им до шепот. Беше черен като нощта, а на гърба му имаше странно висока фигура с расо. Фигурата изсъска и изтрака, когато се раздвижи. От гърба ѝ излезе малък облак пара. Джин осъзна, че на гърба на расото има дупка, която разкриваше малка метална решетка. Отдалеч щеше да изглежда като яздещ андрофрансин. Но отблизо ясно се виждаха лъскавите метални ръце и крака, и златистата светлина под качулката.

— Лейди Джин Ли Там — проговори металният човек. — Нося съобщение от лорд Рудолфо от Деветте горски дома, генерал на Скитащата армия.

Когато се обърна, светлината огря лицето му. Този нов мехослуга беше по-лъскав и по-усъвършенстван от старият модел на Сетберт. Джин усети, че присвива очи, докато го оглеждаше.

— Трябва да ви кажа, че изборът ви е правилен и лорд Рудолфо ще ви посети, когато успее.

— Благодаря. — Джин се взря мълчаливо в него. — Как да те наричам?

Металният човек кимна леко.

— Можете да се обръщате към мен с „Мехослуга номер три“. Лорд Рудолфо ме нарича Исаак.

Джин Ли Там се усмихна.

— Значи и аз ще те наричам така.

Войниците проверяваха екипировката, пристягаха седлата си и изпробваха тетивата на лъковете.

Капитанът застана начело.

— Потегляме бързо, първо на запад, после на север и след това на изток. Няма да спираме през първите двайсет левги. — Той се обърна към Джин Ли Там и Исаак. — Вие двамата сте зад мен. Останалите — по фланговете. — Кимна на един млад съгледвач, чиято руса коса се подаваше под тюрбана. — Дедрек, ти си в челото. Кафява птица за опасност, бяла за спиране.

Джин Ли Там гледаше с възхищение. Беше чувала истории за горянските съгледвачи… легенди, стигащи чак до първият Рудолфо, пустинния крадец, който отвел бандитското си племе в горите на Новия свят, за да избегне опустошението на стария. Беше чувала легендите, но не беше ги виждала в действие.

Надяваше се, че са по-добри бойци от съгледвачите на Сетберт. На пръв поглед определено изглеждаше така. Бяха само петима, плюс капитана, но виждаше опасността в присвитите им очи, тесните усмивки и начина, по който извръщаха глава, когато чуеха и най-лек шум.

Дедрек препусна напред, а останалите изчакаха да измине първата левга.

Джин погледна металния човек. Присъствието му обясняваше едрия кон. Машините във всички случаи надхвърляха поне двукратно теглото на едър мъж. Въпреки това той яздеше прилично. Тя се зачуди дали го е правил и преди.

Капитанът подсвирна и всички потеглиха, наведени и пришпорвайки здраво конете. Лъковете бяха привързани към седлата, а мечовете държаха под мишница.

Когато изкачиха първия хълм, Джин видя опустошението на Уиндвир вдясно. Изпепелена, белязана с кратери земя. Стори ѝ се, че съзира кон в покрайнините на пустошта, но слънцето се показа зад облаците и я заслепи.

Яздиха така три часа, преди бялата птичка да се върне в късата мрежа на капитана. Спряха само за да сменят челния дозор и продължиха отново.

Денят отмина и когато слънцето се спусна, се показаха ниските хълмове край следващата река. Границата на прерийния океан, който приютяваше деветте гори на Рудолфо и неговите домове. Направиха лагер без огън и разпънаха шатрите си в кръг около тази, която тя щеше да дели с Исаак.

Металният човек се настани в ъгъла, а тя разпъна завивката си. Той тракаше и дрънчеше дори когато не се движеше, и Джин намираше това едновременно за успокояващо и притеснително.

Опита се да заспи, но не можа. Събитията от последните дни не ѝ даваха мира. Какво се бе случило от момента, в който видя колоната дим? Колко се бе променил светът? Колко променена беше самата тя?

Не беше убивала човек от първото си убийство още като момиче. Беше нанасяла рани, но дълбоко в сърцето си се придържаше към уимските вярвания. Колкото и непрактични да бяха за някого с нейния начин на живот. А само днес бе убила петима. Беше се отказала от възможността да има деца и ходеше при заклинателка три пъти в годината, за да е сигурна. А тази сутрин бе рискувала живота си за момче, с което нямаше нищо общо.