Рейчъл Хокинс - Хекс Хол

Облегнах се на леглото и се опитах да имитирам безразличието на Джена, но се оказа доста трудно на гол матрак, така че първо се заех да извадя багажа от куфара си.

— Направих любовна магия на едно момиче от класа ми. Стана много зле.

— Не подейства ли?

— Напротив. Подейства прекалено силно.

Разказах й накратко епизода с Кевин и Фелисия.

— Опа, станало е голямо мазало! — възкликна Джена.

— Определено — отвърнах аз. — Значи ти си… ъ-ъ вампир? Какво точно се случи с теб?

Не ме погледна в очите, но тонът й беше съвсем обикновен.

— Същото, което се случва на всички останали. Срещаш вампир, ухапва те и ставаш и ти такъв. Нищо кой знае колко интересно.

Не мога да я упрекна, че не желае да разкаже цялата история на някого, когото е срещнала преди петнайсет минути.

— Значи майка ти е нормална, така ли? — попита ме тя.

Хм. Това определено не беше нещо, за което исках да говоря още от първия ден, но нали точно това означава да си намериш място? Да споделяш със съквартирантката си гримовете, дрехите, както и майчините си тайни.

Прокашлях се.

— Да, баща ми е магьосник, но те двамата не са заедно.

— О! — възкликна Джена многозначително. — Няма нужда да ми казваш повече. Много от учениците тук от семейства на разведени родители. Дори магията не може да помогне, за да има човек щастлив брак.

— Твоите родители разведени ли са?

Тя най-после откри лака за нокти, който търсеше.

— Не, те са отвратително щастливи. Или поне предполагам, че са. Не съм ги виждала, откакто… откакто се промених.

— О, не! Това е много гадно. — Тъкмо приключих с поставянето на чаршафите. — А щом си вампир, трябва ли да не дърпам пердетата през деня?

— Не. Виждаш ли това? — Тя извади от пазвата си сребърна верижка, на която висеше малък медальон. Имаше формата на бобово зърно и беше тъмночервено на цвят. Някой друг би го помислил за рубин, но аз съм виждала снимка на този камък в книгите на майка ми.

— Кръвен камък?

Кръвните камъни са гладки кухи камъни, които могат да бъдат напълнени с кръв от могъщ магьосник. Този камък дава защита от множество опасности. Предполагам, че в случая предпазва Джена от опасните за вампирите неща. Сега поне знам, че мога да ям чесън пред нея без проблем.

Джена започна да лакира лявата си ръка.

— Ами кръвта? — попитах аз.

Тя въздъхна дълбоко.

— Много е объркано. Трябва да ходя до амбулаторията. Имат хладилник с много банки кръв. Като в Червения кръст.

С усилие потиснах отвращението си. Кръвта ме отвращаваше. Ако случайно се порежа на лист хартия, изпадам в ужас. Все пак беше облекчение за мен да чуя, че Джена няма да „похапва“ в стаята ни. Никога не бих могла да излизам с вампир. Само мисълта за дъх с миризма на кръв… бляк.

В този момент забелязах, че Джена ме наблюдава. По дяволите. Дали отвращението ми е било изписано на лицето? За всеки случай се опитах да се усмихна и да се пошегувам.

— Страхотно! Като сокче от кутия със сламка.

Джена се засмя.

— От най-вкусните.

Помълчахме известно време и Джена първа наруши тишината.

— Значи раздялата на родителите ти е била неприятна?

— Определено — отвърнах аз. — Случило се е преди да се родя.

— Сериозно? — възкликна тя и вдигна поглед от маникюра си.

Отидох до бюрото си. Някой, предполагам г-жа Касноф, е сложила там учебната ми програма. Изглеждаше като обикновена програма, само дето съдържаше неща като „Понеделник-Петък, 9:15 — 10:00, Магическа еволюция. Жълтата аудитория“.

— Да, майка ми не говори за това особено, но каквото и да се е случило, било е много неприятно, защото тя не ми разрешава да се виждам с него.

— Значи ти никога не си виждала татко си?

— Виждала съм го на снимка. Също така си пишем имейли и сме говорили по телефона.

— Мамка му, какво ли може да е направил? Дали например не я е ударил, или нещо такова?

— Не знам! — отвърнах аз малко по-рязко, отколкото трябваше.

— Извинявай — промърмори тя.

Обърнах се към леглото си и започнах да изпъвам покривката. След като оправих поне пет въображаеми гънки (а Джена през това време лакира един и същ нокът три пъти), се обърнах към нея.

— Не исках да прозвучи така…

— Няма проблем, права си. Изобщо не е моя работа.

Дружелюбността й беше напълно изчезнала.

— Просто… през целия си живот съм живяла само с майка си и още не съм готова да си кажа всичко от раз. Вероятно защото винаги сме били доста потайни.

Джена кимна, но все още не гледаше към мен.