Рейчъл Хокинс - Хекс Хол

Очите й се разшириха, но не от страх или изненада, а от радост.

— Ти успя! — извика тя възторжено.

— Да, успях.

После рязко вдигнах острието и й прерязах гърлото.

— И така, оказа се, че съм демон — казах на Джена на другия ден.

Седяхме в стаята си или, или по-точно казано, тя седеше. Аз бях все още в леглото, където ме оставиха Кал и г-жа Касноф, след като ме намериха в гората. Кал успя да излекува повечето рани по краката ми, които сама си бях причинила с глупостта си да хукна боса. Но с ръката ми не беше толкова лесно.

Огледах се. Лявата ми ръка беше добре, но дясната имаше три огромни порезни рани на пръстите, в средата и в основата на дланта. Изглеждаха ужасно. Кал беше направил най-доброто, на което е способен, но за мен демоничното стъкло е смъртоносно и раните бяха сериозни. Най-вероятно белезите щяха да останат завинаги.

А може би просто на Кал не му бяха останали кой знае какви сили след неуспешните опити да съживи Елодия. Той и г-жа Касноф бяха пристигнали броени минути, след като отрязах главата на Алис и гледах тялото й се стопява с пръстта. Кал веднага изтича към Елодия, но всички осъзнахме, че вече е твърде късно. Кал знаеше, че не може да съживи мъртвец, но въпреки това се опита. Чак след като стана ясно, че усилията му няма да дадат резултат, той дойде и издърпа острието от ръката ми.

По пътя към училище почти не бях на себе си, но помня как г-жа Касноф ми разказа, че тялото на Алис било погребано там, заедно с другите демони. Затова са сложили и ангела, който държи меч от демонично стъкло. В случай че някой от тях успее да се измъкне.

— Подготвили сте се по-добре от скаути — казах аз и загубих съзнание.

— Винаги съм смятала, че си голямо зло. Просто не исках да го казвам — обясни Джена.

Опитваше се да се шегува, но очите й бяха тъжни, когато погледна към ръката ми.

С г-жа Касноф си поговорихме доста подробно тази нощ. Тя не ме е излъгала, като каза, че Алис е придобила магическите си сили чрез тъмен ритуал. Просто е пропуснала да спомене, че е бил ритуал за призоваване на демон.

Нямам идея защо някой би поискал да призове демон. За да изпълнява поръчките му? Някакви зли задачи, които се налага да бъдат вършени в дома ежедневно?

Но демоните са лукави и вместо да се превърне в слуга на Алис, той откраднал душата й и я превърнал в чудовище. И понеже в този момент е била бременна, детето й също се превърнало в демон. Луси се е омъжила за обикновен човек, така че баща ми е наполовина демон, а аз — само четвърт.

— Но дори и само четвърт демон — каза тя, — може да притежава невиждана магическа сила.

— Чудесно — казах аз, а ръката ми изгаряше от болка заради бялата магия на Кал.

Г-жа Касноф през цялото време е знаела каква съм. Точно затова не е успяла да усети Алис. Помислила си е, че вибрациите за присъствие на демон идват от мен.

— И какво ще стане сега? — попита Джена и дойде да седне до мен. — Ами Арчър… и баща ти?

— Не съм чувала нищо за Арчър, откакто ти ми каза, че той и семейство му просто се изпарили от лицето на Земята. Явно много хора са се заели да ги преследват.

А какво ли ще направят, ако го хванат? Не исках да мисля за това.

— Кал мисли, че цялото семейство са избягали в Италия — казах аз, като се опитах да пренебрегна болката в сърцето си. — Не е нелогично, предполагам там ще са в безопасност.

За моя изненада Джена поклати глава.

— Не знам. Има нещо, което дочух в Савана. Няколко вещици си говореха за Окото и техния контингент в Лондон. Имало ново момче, тъмнокосо, наша възраст. Може да е той.

Сърцето ми изтръпна.

— Защо би отишъл там? Ще бъде точно под носа на Съвета.

Тя вдигна рамене.

— За да се скрие на най-неочакваното място? Надявам се да го хванат. Надявам се да ги хванат всичките.

Като каза това, погледът й беше толкова студен, че ме побиха тръпки.

— А за баща ти наистина не знам. Съветът винаги е бил наясно, но предполагам, че понеже не е правил опит да изяде някого, а в същото време притежава огромна сила, са решили, че няма проблем да го направят председател на Съвета и да запазят от Магическото общество истината за неговата същност.

— И г-жа Касноф също е била наясно?

— Всички учители знаят. Те работят за Съвета.

Джена започна да върти с пръст розовия си кичур.

— Значи ти не си вещица — каза тя. Не беше въпрос.

Трепнах, но не от болка. Не съм вещица. Никога не съм била. Г-жа Касноф ми беше обяснила, че силите на демоните са много подобни на тези, използвани от тъмните вещици, така че не е трудно демон да „мине“ за вещица, докато не направи нещо ужасяващо, като например да изпие кръвта на няколко вещици, за да стане по-силен.