Кен Сколс - Песнопение

— Вторият капитан е, милорд.

Рудолфо понечи да се надигне, но Джин Ли Там го спря.

— Не! Повече няма да ме оставяш! — Сините й очи бяха присвити, а твърдият тон не оставяше място за възражения. — Пусни го вътре.

Речната жена се противопостави.

— Лейди, не мисля…

Рудолфо местеше очи между двете. Не беше трудно да предположи кой ще спечели този сблъсък на воли.

— Обстоятелствата не са подходящи за спорове — каза Джин Ли Там. Раздразнението и болката придаваха острота на гласа й. — Покани го вътре.

Речната жена отстъпи и в стаята влезе Филемус, вторият капитан на горянските съгледвачи. Изражението и стойката му издаваха колко му е неудобно.

— Генерале — кимна той и пребледня, щом зърна Джин. — Милейди, аз… извинете…

— Няма нужда да се извинявате, капитане. — Тялото й потръпна отново и тя изръмжа. — Побързайте с доклада.

Той преглътна и кимна.

— Съгледвачите ни настигнаха нападателите. Четирима са и всичките са мъртви.

Рудолфо повдигна вежда.

— Мъртви ли? — Пред очите му изплува неканен спомен за снощната схватка. Нападателите бяха толкова силни, че направо ги прегазиха и разхвърляха, сякаш най-добрите му бойци бяха направени от хартия, а не от кости и плът. Не бе възможно хората му да са ги победили, не и при тези обстоятелства. Освен… — Да не би действието на магиите им да е изтекло?

Филемус поклати глава.

— Не, генерале. Но оставяха видими следи. Явно са умрели внезапно, още докато са бягали, близо до края на Прерийното море. Наредих да докарат телата им тук. — Той се поколеба. — Мъчителят Беноа вече пристигна. Ще ги прегледа, щом магиите изтлеят. — Капитанът погледна към речната жена и добави: — И щом вие… приключите тук… работата си.

Джин Ли Там потръпна и гърбът й се изви. Този път извика по-силно и Рудолфо погледна към нея. Беше наблюдавал сто схватки от хълма и когато напрежението от чакането станеше твърде голямо, изругаваше и препусваше да се включи. Но това беше битка, в която не можеше да участва, и безпомощността го разгневяваше. Досега само бе чувал хората си да говорят за тези моменти. С годините се бе примирил, че едва ли ще има наследник, макар да не спираше да опитва, и не се заслушваше в думите на новите бащи сред слугите и войниците. Подозираше, че дори да бе внимавал и да си бе водил прецизни записки, пак нямаше да е подготвен за това.

Обърна се към речната жена и видя напрежението по лицето и в очите й в този кратък момент, когато не се прикриваше. Тя усети, че я наблюдава, и побърза да се усмихне, но това не го заблуди.

„Нещо не е както трябва.“

Рудолфо се завъртя към Филемус.

— В отсъствието на Едрик ти поемаш всичко, свързано с разследването. За другите въпроси се обръщай към стюард Кембер. Отсега нататък не искам да ме безпокоите, освен ако не е жизненоважно за сигурността на Деветте дома.

Мъжът застана мирно.

— Слушам, генерале.

Рудолфо му намигна, за да смекчи остротата на тона си и напрежението от мрачните събития.

— При следващата ти поява ще те запозная с наследника ми. — Погледна косо към речната жена и видя, че тя прехапа устни при думите му. Стомахът му се сви болезнено. Надяваше се, че Джин Ли Там е достатъчно разсеяна от родилните болки.

Щом вратата се затвори, Рудолфо задвижи бързо ръце. „Какво не ни казваш, земна майко?“ — попита с жестове.

Жената примигна, но се овладя светкавично.

— Справяш се чудесно, скъпа. Почти е време да напънеш. — Ръцете й се задвижиха извън взора на Джин. „Нещо с бебето не е наред. Не знам какво.“ — Жадна ли си? Искаш ли нещо? — Докато говореше, продължаваше да мърда пръсти. „Но не искам да тревожа майката на детето на господаря засега.“

Рудолфо пое дълбоко дъх и усети ново свиване в стомаха. Обърна се към Джин Ли Там и сложи и другата си длан над нейната.

— Ти си чудесна, възхитителна жена — заговори й тихо. — Горд съм, че си до мен. — Видя сълзите в очите й и се наведе още повече. — Когато това премине, ще станеш моя съпруга и горска кралица. — Свободната му ръка изпрати съобщение по меката страна на китката й. „Винаги ще бъдеш моят изгрев, а синът ни ще е надигащата се луна.“

Не беше сигурен преди колко време й бе казал тези думи. След сблъсъка с баща й, когато научи, че животът му е като променено корито на река, целящ преместването на библиотеката и създаването на безопасно убежище за светлината далеч от андрофрансинските пастири. Дори четирийсет и втората дъщеря на Там бе част от този план. Обичаше я преди да научи това и черпеше сила от нея, когато най-близкият му приятел Грегорик загина в лагера на Сетберт. Тогава чувствата му бяха разклатени и преминаха в нещо друго, в някаква потребност, макар да не се съмняваше, че тя го обича истински. И тази любов я бе изправила пред избор — Джин бе зарязала делата на баща си.