Робърт Джордан: Небесният огън

— Поне синът й все още ни е в ръцете. — Джолайн се усмихна.

— Гавин е трудно да го удържаш — вметна рязко Теслин. — Тези негови „Младоци“ непрекъснато влизат в схватки с Белите плащове от двете страни на реката. Той действа повече на своя глава, отколкото по наши указания.

— Ще го поставим под контрол — заяви Алвиарин. На Елайда това нейно хладно спокойствие започваше да й става омразно.

— Като стана дума за Белите плащове — вметна Данеле, — изглежда, Педрон Ниал води тайни преговори и се опитва да убеди Алтара и Муранди да отстъпят територия на Иллиан, надява се по този начин да предотврати Съветът на деветимата да завземе едната или и двете страни.

Жените продължиха да обсъждат доколко преговорите на лорд-капитан командира щели да осигурят твърде силно влияние на Чедата на Светлината. Елайда ги гледаше. Навярно трябваше да бъдат поразбутани, за да се реши Кулата да се намеси и да го измести.

Елайда изкриви устни. Кулата твърде често по необходимост проявяваше сдържаност — твърде много хора се бояха от Айез Седай, твърде много държави не им вярваха — но самата Кула никога не беше се страхувала от нищо и от никого. А тези жени сега се страхуваха.

Тя вдигна очи към рисунките на отсрещната стека. Едната представляваше триптих върху дърво, изобразяващ Бонвин, последната Червена, издигната на Амирлинския трон преди около хиляда години и станала причина нито една Червена сестра повече да не носи шарфа след нея. До Елайда. Бонвин, снажна и надменна, възглавяваща Айез Седай в техните козни срещу Артур Ястребовото крило; Бонвин, предизвикателно непокорна, на белите стени на Тар Валон под обсадата на войските на Ястребовото крило; и Бонвин, коленичила и унизена пред Съвета на Кулата, докато й отнемат шарфа и жезъла за това, че е причинила почти пълното унищожение на Кулата.

Мнозина се чудеха защо Елайда се бе разпоредила да изровят покрития с вековен пласт прах триптих от складовете и да го окачат в кабинета й — макар никоя да не говореше открито, тя все пак чуваше шепота им. Така и не разбираха, че цената на провала трябва да се припомня непрекъснато.

Втората картина беше изработена по новата мода — върху опънато платно — и бе копие на рисунка на уличен художник от далечния запад. Тъкмо тя предизвикваше много по-голямо притеснение сред Айез Седай, които имаха възможност да я видят. Изобразяваше двама мъже, сражаващи се сред облаци, като че ли в самото небе, боравещи с мълнии вместо оръжия. Лицето на единия беше огнено. Другият беше висок и млад, с червеникава коса. Тъкмо младият предизвикваше всеобщ страх и караше дори Елайда да стиска зъби. Самата тя не беше сигурна дали тази реакция е от гняв, или за да ги задържи да не затракат. Но страхът можеше и трябваше да се контролира. Контролът беше всичко.

— Е, значи приключихме — каза Алвиарин и се изправи плавно от стола си. Останалите повториха движението й, оправяйки поли и шалове, готови да напуснат. — След три дни очаквам…

— Да не би да съм ви пуснала да си тръгвате, дъщери мои? — Това бяха първите думи, изречени от Елайда, след като ги бе поканила да седнат. Те я изгледаха с изненада. С изненада! Някои се върнаха към столовете си, но не особено припряно. И нито дума за извинение. Твърде дълго бе оставила да продължи всичко това. — След като вече сте станали, ще останете така, докато свърша. — Обърканост обхвана онези, които се оказаха полуседнали, и те се заизправяха колебливо. — Не чух да се споменава за издирването на онази жена и нейните спътници.

Не беше нужно да се споменава името на онази жена, предшественичката на Елайда. Те знаеха кого има предвид, а за самата Елайда с всеки изминат ден се оказваше все по-трудно да се сети за името на бившата Амирлин. Всичките й сегашни проблеми — до един! — можеха да се поставят в нозете на онази жена.

— Трудно е — отвърна й с равен тон Алвиарин — след като пръснахме слуха, че е екзекутирана. — Лед имаше тази жена вместо сърце. Елайда посрещна погледа й с непоколебима твърдост, докато не я принуди да добави закъснялото „майко“, но и то беше изречено твърде невъзмутимо, дори безгрижно.

Елайда плъзна очи по останалите и гласът й стана стоманен.

— Джолайн, ти ръководиш това издирване, както и разследването по бягството й. И за двете неща не съм чула нищо определено, освен че имало трудности. Може би едно ежедневно самоналожено наказание ще ти помогне да проявиш по-голямо усърдие, дъще. Бъди така добра да ми напишеш какво според теб ще е подходящо и ми го представи. Ако преценя, че… не е достатъчно, ще го утроя.