Робърт Джордан - Корона от мечове

Мъдрите с техните поли, заметнати през ръцете им, за да освободят нозете им, не можеха да застигнат алгай’д’сисвай в кадин-сор, колкото и силно да тичаха, но се затичаха здраво. Пет мили през ниските полегати хълмове — не беше дълго разстояние. Накрая спряха на една от височините и загледаха започналия вече танц на копията.

Хиляди от техните алгай’д’сисвай образуваха огромно езеро от забулена в черно сиво-кафява гмеж, връхлитаща от всички страни към кръг от влагоземски фургони, който на свой ред ограждаше една от малките групи дървета, осеяли целия район. Севанна изпъшка от яд. На Айез Седай им беше останало време дори да вкарат всичките си коне в кръга! Копията обсаждаха фургоните, притискаха ги, мятаха дъжд от стрели, но онези в предните редици сякаш напираха срещу невидима стена. Отначало стрелите, извили се в най-висока дъга, преминаваха през тази стена, но след това и те започнаха да се удрят в нещо невидимо и да отскачат. Сред Мъдрите се надигна глух ропот.

— Виждате ли какво правят Айез Седай? — попита ги настойчиво Севанна, сякаш и тя самата можеше да види заплитането на Единствената сила. Дощя й се да изсумти презрително. Глупави бяха Айез Седай с техните прехвалени Три клетви. Докато най-сетне решат, че трябва да използват Силата като оръжие, а не само за защита, щеше да е твърде късно. Стига Мъдрите да не се забавеха твърде дълго. Някъде сред фургоните беше и Ранд ал-Тор, навярно все още сгънат в сандъка си като топ коприна. И тя щеше да го извади. Щом Айез Седай можеха да го държат в плен, и тя щеше да може, с помощта на Мъдрите. И на едно обещание. — Терава, поведи веднага своята половина на запад. Бъди готова да ударите, когато ударя и аз. За Десайне и за тох, който Айез Седай ни дължи. Ще ги накараме да срещнат своя тох.

Глупава хвалба беше да се заканват, че ще накараш някого да срещне задължението си, след като не го е признал, но в гневното мърморене, понесло се сред останалите жени, Севанна долови сурови закани как ще накарат Айез Седай да срещнат своя тох. Само онези, които бяха убили Десайне по заповед на Севанна, запазиха мълчание. Тънките устни на Терава леко се присвиха, но най-накрая тя промълви:

— Ще бъде така, както казваш, Севанна.

И Севанна поведе на бегом своята половина от Мъдрите към източното крило на битката, ако все още можеше да се нарече така. Искала беше да остане на някоя височина, за да може да вижда по-добре цялото полесражение — така, както някой вожд на клан или боен предводител би ръководил танца на копията, но точно това не намери поддръжка дори от Терава и останалите, които споделяха тайната за смъртта на Десайне. Мъдрите се отличаваха рязко от алгай’д’сисвай с белите си блузи и тъмните си поли и шалове, с лъскавите си накити и гривни и с дългите си до кръста коси, прибрани назад със сгънатите забрадки. Въпреки решението им, че щом се налага да затанцуват танца на копията, не трябва да стоят настрана на някое било, тя не вярваше, че разбират, че същинската битка днес ще е тяхната. След този ден нищо вече нямаше да е същото и впримчването на Ранд ал-Тор бе най-малката част.

Сред алгай’д’сисвай, втренчени във фургоните, единствено ръстът отличаваше мъжете от Девите. Була и шуфи скриваха главите и лицата им, а кадин-сор си беше кадин-сор въпреки малките разлики в кройката, отличаващи всеки отделен клан, септа и общество. Онези най-отзад изглеждаха смутени, мърмореха неспокойно и чакаха нещо да се случи. Дошли бяха подготвени да танцуват срещу мълниите на Айез Седай и сега пристъпваха нетърпеливо, прекалено далече от центъра на битката, за да могат да използват дори роговите лъкове, все още прибрани в кожените калъфи на гърбовете им. Ако нещата тръгнеха според нейните планове, нямаше да им се наложи да чакат дълго.

Тя се обърна към Мъдрите.

— Онези, които са южно от мен, да разбият направеното от Айез Седай. Онези откъм север — в атака. Напред, копия! — И се обърна да види унищожението на Айез Седай, които си въобразяваха, че им предстои да се сразят само с гола стомана.

Нищо не се случи. Плътната маса алгай’д’сисвай закипя безсилно и най-високият звук, който отекна, беше редкият тропот на копия по кръглите щитове. Севанна сбра целия си гняв и го запреде като нишка на вретено. Толкова беше сигурна, че ще са готови, след като разкъсаното тяло на Десайне им бе изложено на показ, но ако все още си въобразяваха, че щурмът срещу Айез Седай е нещо немислимо, щеше да ги подкара насила, дори да ги засрамеше дотам, че всички да поискат да облекат бялото на гай-шайн.