Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Смяташ, че мога да се задържа някъде, където жени са превърнати в животни само защото могат да преливат ли? — ядосано го попита тя и застана срещу него. — Смяташ, че мога да си оставя семейството ли? — Очите й пламтяха. Честно казано, той не беше обмислял този въпрос. Той самият, разбира се, искаше да види всички дамане свободни, но нея какво я интересуваше? Явно не беше безразлична обаче: ръката й се плъзна към дръжката на дългата крива кама, затъкната в колана й, и я погали. Ебударките не понасяха обидите и в това отношение поне тя бе станала чиста ебударка. — Започнах да пазаря продажбата на „Скитащата жена“ два дни след идването на сеанчанците, след като разбрах какво представляват. Трябваше да предам всичко на Лидел Елонид още преди дни, но се въздържах, защото Лидел нямаше да очаква, че ще намери една Айез Седай в мазето. Когато станете готови за тръгване, мога да предам ключовете и да тръгна с вас. Лидел вече губи търпение — добави многозначително тя през рамо към Джолайн.

„А златото?“ — поиска му се да я попита възмутено. Лидел дали щеше да му позволи да си го вземе? Но това, което го задави, беше другата възникнала пречка. Мат изведнъж се видя обкръжен от цялото натрапено му семейство на госпожа Анан, в това число женените й синове и дъщери с децата им и сигурно по няколко лели, стринки, вуйчовци, чичовци плюс техните деца и така нататък. Тя самата можеше да е отдалече, но мъжът й имаше роднински връзки с целия проклет град. Блерик го плесна по гърба толкова силно, че той се олюля.

Мат му показа зъбите си с надеждата, че шиенарецът го е взел за благодарна усмивка. Чертите на Блерик не се промениха. Проклетите Стражници! Проклетите Айез Седай! И трижди проклетите ханджийки!

— Госпожо Анан — заговори той предпазливо, — начинът, по който смятам да се измъкна от Ебу Дар, не допуска толкова много хора. — Още не беше й казал за трупата на Лука. В края на краищата имаше опасност да не успее да го уговори. А колкото повече се окажеха хората, за които трябваше да убеди Лука да ги вземе, толкова по-трудно щеше да е. — Върнете се тук след като сме напуснали града. Ако ви се наложи да напуснете, вземете някоя от рибарските лодки на мъжа си. Но бих ви посъветвал да изчакате няколко дни. Около седмица, да речем. Щом сеанчанците разберат, че липсват две дамане, ще следят всеки и всичко, което се опита да напусне.

— Две ли? — намеси се рязко Джолайн. — Теслин и коя друга?

Мат се намръщи. Не мислеше да го издава. Опърничава, сприхава, своенравна и разглезена бяха най-подходящите думи, които му идваха по адрес на Джолайн. Всичко, което можеше да я накара да помисли, че ще е още по-трудно, че е по-възможно да доведе до провал, можеше да се окаже достатъчно да реши да опита някакъв свой още по-безумен план. Нещо, което безспорно щеше да попречи на неговия. Със сигурност щяха да я хванат, ако се опиташе сама да избяга, и щеше да се възпротиви и да се бие. А щом сеанчанците разберяха, че в града под носа им се крият Айез Седай, щяха още повече да усилят проклетите си издирвания на марат’дамане, както и патрулите си по улиците — повече, отколкото вече бяха изкарали заради „побъркания убиец“. И най-лошото: щеше да стане много по-трудно да се излезе през портите.

— Едесина Азедин — отвърна той с неохота. — Нищо повече не знам за нея.

— Едесина — повтори замислено Джолайн и на гладкото й чело се появи тънка бръчица. — Чувала съм, че тя е… — Каквото и да беше чувала веднага си затвори си устата и го изгледа много свирепо. — Държат ли и други Сестри? Щом ще се спасява Теслин, няма да им оставя нито една Сестра!

Мат едва не зяпна. Своенравна и глезена ли? Пред него стоеше истинска лъвица, по нищо не отстъпваща на Блерик и Фен.

— Повярвай ми, няма да оставя една Айез Седай в даманарника, освен ако тя сама не иска да остане — заяви той с колкото можа повече ирония. Опърничава си беше все пак. Току-виж настояла да измъкне и другите две като Пура. Светлина, изобщо не трябваше да се забърква с Айез Седай и не му трябваха тъпите древни спомени, за да го съобрази! Неговите му стигаха, благодарим.

Фен го сръга с пръст в лявото рамо.

— Внимавай как говориш! — предупреди го Стражникът. Блерик го сръга в другото рамо.

— Не забравяй с кого говориш!

Джолайн само изсумтя.

Мат усети, че на тила му се отхлаби един възел — там, където би посякла брадвата на палача. Айез Седай можеха да си кривят думите с другите хора; но не очакваха други да им пробутват техните номера.