Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Досън сведе глава. Около тях гредите и каменната зидария сякаш се наместваха в зимния студ и си шепнеха под нос. Той вдигна отново глава и срещна погледа й.

— Ще се опитам — каза тихо. — А ако забравя?…

— Аз ще те подсетя, любов моя — каза Клара. — Това ми е работата.

Банкетът започна час преди залез-слънце и щеше да продължи, докато всички свещи догорят. Лорд Терниган седеше на високата маса с жена си и брат си. Симеон седеше в другия й край заедно с Астер. Принцът беше нагизден в червено кадифе и златотъкан плат и се изчервяваше всеки път, когато лейди Терниган го заговореше. Ездачът, спечелил върховните почести в лова — младеж със смесен произход, наполовина ясуру и син на благородно семейство от Саракал, който пътуваше из Антеа Бог знае защо, — седна при тях. Кимаше на всичко и не допринасяше с нищо за разговора.

Най-красивите гоблени от колекцията на Терниган висяха по стените, свещи от пчелен восък горяха в свещници от ваян кристал, а кучетата, които обикаляха между масите, носеха палтенца с цветовете на всички благороднически домове в Антеа — закачка, която да повдигне настроението на гостите. Досън седеше на втората маса, достатъчно близо, за да чува какво се говори, и само на пет души разстояние от Фелдин Маас, когото бяха настанили в другия край на същата маса. Поредният знак от страна на Терниган, че лоялността му подлежи на пазарлък също като добродетелите на курва. Фелиа Маас седеше до съпруга си и стрелкаше Досън със сълзливи погледи. Той пък си ядеше супата. Беше пресолена, лимонът й беше малко, а рибата беше с костите.

— Чудесна супа — каза Клара. — Помня как леля ми — не твоята майка, Фелиа, скъпа, а леля Естрир, която се омъжи за онова ужасно конте от Биранкор — та леля все казваше, че най-добрата подправка за речна риба е лимоновата кора.

— Помня я — каза Фелиа, хващайки се за темата като удавник за сламка. — Върна се за сватбата ми и непрекъснато демонстрираше онзи свой ужасен акцент.

Клара се засмя и за миг атмосферата стана почти поносима.

Зад Досън, крал Симеон се изкашля. Досън не би могъл да каже какво в звука привлече толкова силно вниманието му, но беше факт, че настръхна. А ако се съдеше по обезкървените стиснати устни и застиналата във въздуха чаша с вино на Маас, Фелдин също го беше чул.

— И всичко това идва от твоя човек във Ванаи? — попита уж небрежно Симеон.

— Не, ваше величество. Повечето е в семейството ми от години.

— А, добре. Това по̀ се връзва с новините, които чувам за Клин и неговите данъци. За миг допуснах, че си заделяш част от приходите, преди да са стигнали до хазната.

Лицето на Маас пребледня. Той остави чашата си на масата. Досън отхапа от рибата и реши, че Клара може и да е права. Лимонът подсилваше приятно вкуса й. Крал Симеон току-що се беше пошегувал, че даровете на Клин от завладяния град не биха били достатъчни да украсят дори една банкетна зала. Тонът беше шеговит и предизвика смях, но сър Алан Клин щеше да бъде отзован в Антеа най-късно до началото на пролетта.

— Извинете ме, моля — каза Досън. — Природата зове.

— Не се притеснявай — каза Фелдин Маас, сякаш отхапваше всяка дума. — Знаем, че с възрастта мехурът заслабва.

Досън разпери ръце в жест, който можеше да бъде разчетен като знак, че оценява шегата, но и като провокация. „Давай, дребно човече. Покажи си зъбките.“

Когато наближи края на банкетната зала, вече имаше опашка — Коу крачеше тихо след него. В широкия каменен коридор, който водеше към частните стаички за уединение, Досън спря и Коу спря до него. Скоро Канл Даскелин, барон на Воденблат, се появи, очертан като тъмен силует на фона на светлината откъм банкетната зала.

— Е — каза Даскелин.

— Да — каза Досън.

— Ела с мен — каза Даскелин. Двамата тръгнаха към една от частните стаички. Коу ги последва, но на разстояние. Досън се запита какво ли ще стане, ако заповяда на Коу да се махне. От една страна, ловджията едва ли можеше да му откаже. От друга, той всъщност отговаряше пред Клара, а не пред него. Доста неловка ситуация, като си помислиш. Нещо пакостливо в духа на Досън го изкуши да пробва и да види накъде ще скочи ловджията, но в същия миг Канл Даскелин заговори и отклони вниманието му в друга посока.

— Успях да стигна до Терниган. Считай, че е на наша страна.

— Докато приливът се обърне — каза Досън.

— Да, затова трябва да действаме бързо. Може да издигнем кандидат за мястото на Клин. Но…

— Знам.

— Говорих с нашите приятели в Камнипол. Граф Хирен щеше да е приемливият за всички кандидат, ако не беше загинал.