Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Но защо му е на Разсечения трон да прави такова нещо? — попита губернаторът.

— Защото са кръвожадна банда непроменени северняшки диваци — каза тралгунката. — Маймуни.

— Аз пък чух, че опожаряването на Ванаи не било планирано и изненадало дори крал Симеон — каза синайският наемник. — Местният командир издал заповедта, воден от задкулисни политически цели.

— Което изобщо не опровергава моята теза за въоръжените с мечове маймуни — каза тралгунката и губернаторът се засмя.

— Не се изненадвам, че има различни интерпретации — каза Ситрин. — Но аз действах според информацията, която бяхме получили, и слава богу.

— Чух, че Коме Медеан мести интересите си на север и по-точно в Антеа — каза прошареният картадам. — Много ми е странно, че заема такава агресивна позиция на юг.

Стомахът на Ситрин се сви още повече. Ако банката планираше да разшири дейността си на север — в Антеа, Астерилхолд, Северобреж, Холскар и Саракал, — току-виж се оказало, че основавайки клон на другия край на континента, Ситрин е настъпила някоя важна клечка по мазолите. Не беше готова да говори по тази тема, затова разговорът трябваше бързо да свърне в друга посока. Усмихна се, както смяташе, че би се усмихнал магистър Иманиел в сходна ситуация.

— А нима има такова нещо като изцяло еднопосочни интереси? На север например? — попита тя. — Остров Нарин е на север, а изглежда, занимава всички нас.

Въздухът в дворчето сякаш застина. Ситрин беше напипала нишката на скритото значение в многословните им брътвежи и ги беше разплела с едно силно дръпване. Зачуди се дали не е била твърде груба, затова се усмихна и отпи от виното си, уж грубостта й е била целенасочена, а не страничен ефект от желанието да смени темата на разговора. Полуясуруто Кахуар я дари с усмивка и кимна, сякаш й признаваше спечелена точка в някаква игра.

— Остров Нарин може да е на север — каза прошареният картадам, — но проблемите до един са на юг, нали така? Крал Сефан и неговата негласна пиратска флотилия.

— Съгласен съм — каза синайският наемнически капитан. — Няма начин да осигурим безопасността на търговията без съдействието на Кабрал. И освен това не може да стане само по вода.

Тралгунката изсумтя и остави недоядената си скарида.

— Сега да не почнеш пак как трябвало да съберем войска, която да защити корабите? — каза тя. — Ако Порте Олива започне война с Кабрал, кралицата ще ни драсне клечката, за да угоди на крал Сефан, и ще изгорим по-бързо, отколкото антийците изгориха Ванаи. Ние сме град, не кралство.

— Ако се направи както трябва, не е задължително да се стига до реални бойни действия — каза синаят, настръхнал. — А и не става въпрос за нашествие. Ескортът от бойни кораби не би могъл да защити ефективно търговските, ако няма сухоземна подкрепа. Проблемът с пиратите няма да се реши, докато не им отрежем възможността да се прибират в поредното закътано заливче под защитата на крайбрежната акватория.

Ситрин приседна на едно високо столче. Слушаше, килнала глава настрани, и гледаше как фасадата от вежливост бавно, но сигурно се пропуква. Като художник, който подрежда мозайка парче по парче, започна да напипва модела на теченията и вътрешното напрежение, които ръководеха хората около нея.

Временното сдружение между корабостроителите и търговските къщи настояваше ескортът да покрива само териториалните води на Порте Олива. Основният им аргумент гласеше, че ако защитят сравнително малък периметър, в рамките на няколко дни плаване, търговските кораби сами ще потърсят сигурността на местното пристанище. Освен това инвестицията щяла да е по-малка, следователно и пристанищните такси — по-ниски. От настоятелните възражения на синая и тралгунката Ситрин бързо стигна до заключението, че въпросните търговски къщи се занимават най-вече със застрахователно дело. Ограниченият ескорт оставяше без защита по-голямата част от презокеанските търговски маршрути, рискът корабите да попаднат на пирати оставаше висок, следователно и застрахователните такси нямаше да паднат драстично.

Синаят, от друга страна, беше настроен агресивно, което не беше изненада, защото основният му коз в наддаването беше военна сила от наемници под негово командване. Ако успееше да убеди останалите, че единствено голяма военна сила — и по-точно наемническа пехота — може да сложи край на пиратството, тогава именно той би бил в най-силна позиция да осигури необходимия за това ресурс. Естествено, никой от другите не беше съгласен.