Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Капризните ветрове и океански течения правеха Нарин най-леснодостъпното крайно пристанище за корабите от Фар Сирамис и ако един търговски кораб успееше да размени товара или парите си срещу стоки, пристигнали от далечните земи отвъд океана, то инвеститорът, финансирал пътуването му, като нищо можеше да утрои вложените средства. Ако ли не, корабът щеше да се върне безславно от остров Нарин, натоварил стоки от местните пазарища, които да реализират далеч по-малка печалба, и то ако цените се случат добри. Имаше и по-лош вариант — корабът да попадне в ръцете на пирати или да потъне, което водеше или до пълна загуба на товара и инвестицията, или до откуп с посредничеството на удавените при безбожни цени и с огромно забавяне.

А когато корабите се завърнеха в южните си пристанища и умножаха или сринеха печалбите на своите инвеститори, идваше ред това рисково начинание във вид на търговска флотилия, която плаваше заедно без официални спогодби и единен флаг, да смени източника си на финансиране. Дом, който е заложил на един-единствен кораб и е извадил късмет с голяма печалба, можеше да реинвестира въпросната печалба в десет кораба, с които да си опита късмета и през следващата година. Изгубилите корабите си пък отчаяно търсеха външно финансиране, за да оцелеят при новите неблагоприятни обстоятелства. Ако са били достатъчно предвидливи да застраховат инвестицията си, можеха да получат достатъчно голямо обезщетение, за да потърсят допълнителен кредит от някой като Ситрин.

По нейни сметки корабите вече трябваше да са потеглили от остров Нарин. Седемте съда, отплавали миналата година от Порте Олива, скоро щяха да се завърнат и Ситрин очакваше да се появят клиенти с искане за застраховка или кредит от банката за поредното плаване. Понеже не знаеше кои капитани са най-добри, нито кои семейства разполагат с достатъчно налични активи, за да закупят добър начален товар, Ситрин трябваше да разчита единствено на инстинкта си. Ако обвържеше банката с всички, които проявяха желание за съвместна дейност, рискът от лоши кредити неминуемо щеше да нарасне отвъд разумните граници. Ако откажеше на всички, щеше да лиши банката от шанса за висока възвръщаемост и да се черви пред представителите на компанията майка, които неминуемо щяха да й потърсят сметка за пропуснатите ползи. Ето върху такива рискове се градеше животът й напоследък.

Залозите на кучешки боеве й се струваха по-сигурни.

— Няколко договора за застраховка може би — каза Ситрин колкото на актьорите, толкова и на себе си. — А ако нещата потръгнат, след година-две ще се пробвам и с частично финансиране.

— Застраховка. Финансиране. Каква е разликата? — попита Смит.

Ситрин поклати глава. Все едно да я пита каква е разликата между ябълка и риба. Дори не знаеше откъде да започне.

— Ситрин забравя, че не всички сме израснали със сметало в ръка — каза Кари и си допи кафето. — Трябва да тръгваме.

— И да ми кажете, като стане готова новата пиеса — настоя Ситрин. — Държа да я гледам.

— Виждате ли? — рече Смит. — Казах ви аз, че ще се сдобием с меценат.

Тръгнаха си през задния вход — групичка пътуващи актьори, които нямат нищо общо с тайнствената търговка и нейните охранители. Ситрин ги гледаше през прозорчето, тънкото стъкло разкривяваше силуетите им. Меценат. Чак сега си даваше сметка, че вече не би могла да подгрява тълпата в екип с Кари и Микел. Дори със Сандр едва ли би могла да поседи в някоя кръчма. Ситрин бел Саркор, управител на местния клон на Медеанската банка, седнала на чаша бира с обикновен актьор? Би било съсипващо за реномето на банката и за собствената й репутация.

Налегна я чувство за самота, което нямаше нищо общо със Сандр.

Когато след час дойде капитан Уестер, Ситрин седеше на същата външна маса, където я беше заварила Кари. Капитанът й кимна за поздрав и седна срещу нея. Слънчевите лъчи изваждаха на показ бялото в косата му, но очите му изглеждаха по-ясни сега, на яркия светлик. Подаде й през масата лист пергамент. Ситрин плъзна поглед по думите и цифрите и кимна одобрително. Фактурата изглеждаше в ред.

— Как мина?

— Без проблем — отвърна капитанът. — Тютюнът вече е на сергията. Търговецът се опита да спори за част от стоката, но му казах, че или ще вземе всичко, или няма да вземе нищо.

— Не е трябвало да го прави — каза Ситрин. — Ако е сметнал, че има проблем със стоката, трябваше да дойде при мен.

— Може и да съм споменал нещо от сорта. Но той така или иначе прие доставката. Пиперът и кардамонът заминават утре. Ярдем и неколцина от новите ще имат грижата всичко да протече гладко.