Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— И това е всичко? Едно стайче? — каза Смит, след като вратата се затвори зад тях на скърцащите си кожени панти. — Мислех, че ще е по̀ така.

Ситрин седна на малката маса. Имаше достатъчно място и за другите, но вместо да седне, Хорнет застана до тесния прозорец и надникна през цветното стъкло към уличката отзад. Кари се зае да свали бижутата, а Ситрин издърпа тежката желязна кутия, която използваше вместо сейф. Държеше я под стола си, върху червено килимче, за да не стърже кутията по дъсчения под.

— Не ми трябва много — каза Ситрин. — Счетоводна книга и малко пари в брой. Не всеки ден раздавам големи суми все пак.

— Не беше ли точно това целта? — попита Кари и й подаде красива гривна, инкрустирана с изумруди и гранати. — Да се отървеш от парите и другите неща?

— Но не и да ги раздавам като бонбони — каза Ситрин. — Добрите инвестиции дори в големите градове се броят на пръсти. Първо трябва да прецениш къде си струва да инвестираш, а това не е лесно. Тук просто разговарям с хората. Договаряме сделки, подписваме договори. Това са важни неща и не искам охраната да се мотае наоколо и да плаши клиентите.

— И защо не? — попита Хорнет. — Аз точно така бих направил.

— Е, сигурно е по-добре за бизнеса, ако клиентите ти са спокойни — каза Кари.

На вратата се почука. Смит отвори и маестро Асанпур влезе с поднос, на който се мъдреха две малки чашки с цвят на кост. Ситрин отключи малкия сейф. Докато маестрото поднасяше кафе на Кари, Ситрин уви бижутата в мека кърпа и ги прибра до счетоводния тефтер с червена кожена подвързия и кесията с дребни монети. Ключалката беше грозновата, но солидна, ключът — успокоително тежък на кожената си каишка. Ситрин заключи кутията и прибра ключа. Кари отпи от кафето и млясна доволно.

— Още едно предимство на този импровизиран офис — каза Ситрин и кимна към чашката в ръката й.

— Трябва да тръгваме — каза Хорнет. — Майстор Кит е решил да поставим „Фарс за четирите вятъра“ преди да пристигнат корабите от остров Нарин.

— Няма ли да спонсорираш някой? — подхвърли Кари.

— Какво, кораб или фарс? — попита суховато Ситрин.

— Ами, и двете.

— Нито едното, нито другото — каза тя.

Истината бе, че корабите от остров Нарин често занимаваха мислите й.

Разпределението на световното богатство беше пряк резултат от търговските модели. Кешет и Пют имаха маслинови плантации и вино, с които да залеят всички пазари по света, но нямаха грам златни залежи, а малкото находища на желязна руда бяха труднодостъпни заради непроходимия терен. Лионеа се гордееше с великолепен дървен материал и подправки, ала с мъка произвеждаше достатъчно зърно да изхрани населението си. Фар Сирамис обещаваше най-редките стоки на света — коприна и бои, магия и тютюн, — ала презокеанските пътувания дотам бяха толкова рисковани, че търговските експедиции по-често се губеха безследно, отколкото да донесат очакваната висока възвръщаемост. Липсата на баланс в търсенето и предлагането гарантираше, че най-сигурният начин да натрупаш печалба е като се превърнеш в посредник между желаната стока и желаещия я клиент.

На сушата това означаваше да контролираш драконовите пътища. И най-добрият път, направен от човешки ръце с камъни и хоросан, не можеше да се мери с дълговечността на драконовия нефрит. Всички големи градове бяха възникнали на кръстопътища по времето когато човечеството било единна раса, а господарите на света летели с гигантските си люспести криле. Самите дракони едва ли бяха използвали често пътищата — построили ги бяха за улеснение на своите слуги и след като империята им паднала, същите тези пътища продължили да определят движението на паричните потоци в сухоземната търговия.

За разлика от разчертаната суша, морето подлежеше на преразпределение.

Всяка есен корабите на юг пълнеха трюмовете си с царевица и масло, вино, пипер и захар и било срещу щедро заплащане, било заради нечия авантюристична природа, било от отчаяние, поемаха на север. Северобреж, Холскар, Астерилхолд и дори северното крайбрежие на Антеа разграбваха товара им, често на по-ниска цена, отколкото им искаха керваните, превозили същата стока по суша. Търговските кораби понякога качваха товари от тези пристанища — осолена треска от Холскар, желязо и стомана от Астерилхолд и Северобреж, — но повечето бързаха да си приберат парите и да вдигнат платна към широките пристанища на остров Нарин, където да чакат презокеанския трафик от Фар Сирамис. Защото там се криеха най-високите залози.