Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— И това е нещо — каза Ситрин.

— Някакви новини от Карс? — попита Маркъс. Въпросът му прозвуча почти небрежно.

— Пратих депеша — каза Ситрин. — Използвах стария шифър на магистър Иманиел и бавен куриер, но предполагам, че вече са я получили.

— И какво пише в депешата?

— Че клонът се е регистрирал според местните закони и е започнал търговската си дейност по план, изготвен от мен и магистър Иманиел.

— С други думи, заобиколила си истината.

— Писмата се губят. Не се знае кой ще ги намери. А понякога куриерите вземат пари от трета страна, за да ги отворят и да ги препишат преди доставката. Не вярвам някой да отиде толкова далеч, че да прихване писмото, но в най-лошия случай ще открие там точно това, което се очаква да намери.

Маркъс кимна бавно, примижал към слънцето.

— Някаква конкретна причина да избереш бавен куриер?

— Трябва ми време да задвижа нещата, преди да са дошли — каза тя.

— Ясно. Има нещо, което искам да…

Сянка по-тъмна от облаците падна върху масата. Ситрин не беше видяла мъжа да наближава и й се стори, че е изникнал от нищото. Или от паважа. По-висок от капитан Уестер, но не колкото Ярдем Хейн, мъжът беше с вълнена туника и панталони, дебело синьо наметало, което да го пази от пролетния хлад, и бронзова верижка, обозначаваща службата му. На пръв поглед беше от първокръвните, но тънката снага и светлата кожа говореха за синайска кръв, вляла се семейството преди две-три поколения.

— Простете — каза мъжът с безкрайно любезен тон. — Със Ситрин бел Саркор ли имам честта да говоря?

— Да — отвърна Ситрин.

— Праща ме губернатор Сиден — каза мъжът.

Страх пресекна дъха й като удар в корема. Бяха открили измамата. И сега пращаха гвардията. Изкашля се и се постара да се усмихне.

— Някакъв проблем ли има?

— Ни най-малко — отвърна пратеникът и извади малко писмо. Гладкият лист беше сгънат старателно, подпечатан и зашит по краищата. — Но губернаторът спомена да изчакам, в случай че пожелаете да пратите отговор.

Ситрин взе писмото и застина — не знаеше накъде да погледне, към писмото, към куриера или към капитана. Сякаш след цяла вечност успя да се отърси от ступора си.

— Ако кажете на маестро Асанпур, че сте дошли при мен, той ще ви настани удобно.

— Много мило от ваша страна, магистра.

Ситрин изчака мъжът да влезе в кафенето и чак тогава издърпа конеца. Нишката сряза хартията с неприятен звук. Изтръпнала вътрешно и с треперещи ръце, Ситрин заглади листа върху масата. Почеркът беше красив и прецизен, излязъл от ръката на професионален писар. „До магистра Ситрин бел Саркор, глас и представител на Медеанската банка в Порте Олива, аз, Идериго Белинд Сиден, губернатор на Порте Олива по милостта на Нейно кралско величество…“ и така нататък, и прочие дрън-дрън. Ситрин плъзна пръсти по страницата. „Моля за личното Ви съдействие като представител на търговския занаят и гражданин на Порте Олива относно някои въпроси от съществено значение за добруването и просперитета на града…“ и прочие, и прочие. А после, почти в края на първата страница, Ситрин замръзна.

„Възможността за спогодба, уреждаща съвместно публично-частно начинание, касаещо успешното и безопасно провеждане на морската търговия в предстоящата година…“

— Мили Боже! — възкликна Ситрин.

— Какво? — попита капитан Уестер. Гласът му беше тих и нетрепващ. Все едно очакваше Ситрин да му каже, че трябва да убият пратеника и да напуснат града по спешност. Тя преглътна в опит да отпусне стегнатото си гърло.

— Ако тълкувам правилно написаното, губернаторът предлага да изработим оферта за съвместно начинание с града, примерен договор, уреждащ ескортирането на търговските кораби до и от остров Нарин.

— А — каза Уестер. А после: — Ясно ти е, че не разбрах нищо от това, което каза, нали?

— Събира флотилия. Бойни кораби, които да придружават търговските по пътя натам и обратно. И търси някой, който да финансира начинанието.

— Тоест нас?

— Не — каза тя, докато мозъкът й анализираше ситуацията с хладна, почти зловеща прецизност. — Очаква да има нещо като състезание между заинтересовани страни, като кани и нас да се включим в надпреварата. Кани Медеанската банка да предложи оферта за финансирането и застраховането на нова градска флотилия.

Капитанът изсумтя, все едно разбира. Ала Ситрин вече бе на мили пред него, набрала инерция. Ако Порте Олива станеше по-привлекателно пристанище от Свободните градове, повече кораби щяха сключват тук застраховките си и договорите за финансиране. С понижаването на риска щяха паднат и застрахователните вноски. Това би ударило всеки, който търгува изключително със застраховки. Макиа щеше да възнегодува, Кабрал също, ако начинанието с бойния ескорт се окажеше успешно. Какви бяха шансовете Макиа и Кабрал да се съюзят срещу ескортиращите кораби, запита се Ситрин.