Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Гедер сдъвка с наслаждение наденичката. Беше солена и ароматна и оставяше в устата почти окултното усещане за сладост и дим. Не беше ял такова нещо и дори да му кажеха, че наденичките са направени от смлени очи на гущер и птичи крака, пак би изпразнил чинията без колебание. Толкова бяха вкусни. От шестнайсетте блюда, които робите разнасяха около масата, това му беше любимото. Макар че зелените листа с червени точки в марината определено дишаха във врата на наденичките за първенството.

— Целта ми не е да натрупам печалба — каза той с пълна уста.

— Чест ли търсите тогава?

Гедер се усмихна тъжно.

— Теоретичните есета рядко носят голяма чест на своите автори. Особено сред моя народ. Не, тръгнал съм на път, защото чух за едно нещо, което е съществувало отдавна, и се надявам да науча повече за него. А после да опиша наученото и да изложа хипотезата си, така че един ден друг да го прочете и да добави нещо свое.

„Както и за да избягам от разбунения кошер на Камнипол — помисли си. — Да намеря тихо кътче далеч от Антеа, където неприятностите няма да ме застигнат.“

— А после?

Гедер сви рамене.

— Това е всичко. Какво друго би могло да има?

Принцът ясуру се намръщи, отпи от голямата си чаша, която или беше изработена във формата на череп, или беше приспособена от истински такъв, а после се ухили, посочи Гедер с дългия си нокът с цвят на обработено сребро и каза:

— Ти си свят човек.

— Не, не. Не, за бога. Изобщо не съм такъв.

— Хитрец тогава. Философ.

Гедер понечи да възрази и на тези определения, после се замисли.

— Е, може би философ — каза след кратка пауза.

— Един мъж, един кон и хоризонтът. Трябваше да се сетя. Този твой проект е от духовно естество.

Принцът вдигна тежката си ръка и излая нещо, което прозвуча като заповед. Стотината мъже и жени около дългите маси — рицари или обикновени пехотинци, Гедер още не беше решил точно какви са — се развикаха, взеха да се смеят, да се кискат, да се ръгат с лакти. Минута по-късно двама войници се появиха в края на площадчето, всеки с желязна верига в ръка. Другият край на веригите се губеше в мрака, самите вериги се влачеха хлабаво по земята, което наведе Гедер на мисълта, че предназначението им е най-вече церемониално.

Вързаната за веригите жена, която пристъпи в светлината, беше много стара, древна почти. Несъразмерно широкото чело и тъмните въртопи по кожата в различни нюанси на черното издадоха расовата й принадлежност още преди да вдигне в поздрав трипръстата си издължена ръка. Гедер беше виждал хаавиркини и преди, когато избраният крал на Холскар беше пратил посланици в двора на Антеа, ала никога не беше виждал толкова стар представител на вида им, не беше виждал друг човек, без значение на расата, от когото достойнството да се излъчва като светлина от факел.

Жената тръгна след войниците към принца. Врявата наоколо смути Гедер, защото не беше ясно дали придворните на принца охулват старицата, или приветстват появата й. Жената го претегли с поглед.

— Това е моята гадателка — обърна се принцът към Гедер, после каза на жената: — Този човек е наш гост. Дошъл е в Кешет с духовна мисия.

— Така е — съгласи се жената.

Принцът се ухили, сякаш току-що е получил скъп подарък. После сложи ръка на рамото на Гедер, жест, натоварен със странна интимност.

— Тя е твоя за тази нощ — каза и Гедер смръщи чело. Надяваше се, че не става въпрос за слугиня по възглавка, макар че беше чувал да разправят такива неща за древните порядки в Кешет. Изкашля се, търсейки начин да се измъкне от ситуацията, без да обиди никого, но гадателката само вдигна ръка. Един слуга притича с дървено столче, хаавиркината седна на него и се втренчи в лицето на Гедер.

— Здравейте — каза й той с пресеклив глас.

— Познавам те — каза старицата, обърна се и плю на земята. — Когато бях момиче, те сънувах.

— Ъ-ъ — смотолеви Гедер. — Наистина?

— Много е добра — каза принцът. — Много мъдра .

— Моят вуйчо имаше болест — каза гадателката, — ала без никакви външни прояви. Без треска, без слабост, без нищо. Нищо, което да лекуваме.

— Тогава откъде сте знаели, че е болен?

— Беше сън — каза търпеливо гадателката. — Той изяде горчиви билки, за да се излекува, а след това водата, която пиеше, беше сладка на вкус. Само че водата си беше обикновена, без нищо в нея. Сладкото беше в самия него и всъщност не беше сладко. Но не беше и горчиво. И нямаше силата да лекува нищо.

Хвана ръката му и започна да опипва кокалчетата на пръстите му, сякаш търсеше нещо. Вдигна дланта му до носа си и я подуши. Гедер настръхна и се опита да дръпне ръката си.