Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Когато излезе от кръчмата, слънцето беше залязло. Порте Олива се изтягаше лениво в сивкавия здрач. Уличните фенери грейваха един след друг. Мъже и жени крачеха по улиците, нетърпеливи да се приберат у дома, преди мракът да ги е похлупил съвсем. Беше студено, но не и мразовито. Не толкова мека зимна вечер, колкото студена вечер през пролетта. Ситрин тръгна бавно по улицата, умът й захапваше някоя мисъл, предъвкваше я набързо и я изплюваше. Колко зрял изглеждаше Сандр на сцената — и колко млад извън нея. Празнотата, която смъртта на магистър Иманиел и Кам беше оставила в сърцето й, и почти шеметната нужда да я запълни, както и нездравото й въздържание от болката. Предстоящото пътуване до Карс, необходимостта да прекара контрабанда богатство, което не беше откраднала. Счетоводните тефтери, баланси и числа, които разказваха историята на банката от основаването й до последните трескави депозити на бягащите от Ванаи аристократи. Предателството на Опал и лоялността на капитан Уестер. Майстор Кит беше казал нещо за формата на душата му, спомни си Ситрин, и се зачуди каква ли форма може да придобие нейната душа.

Синайка я подмина забързано, дрехата й — разбухната с воал в розово и оранжево, лицето й — бледо като луната. Куче се разлая в една пресечка. Трима картадами минаха край Ситрин, мънистата в козината им тракаха и звънтяха. Казаха си нещо, което Ситрин не разбра, и се разсмяха. Тя не им обърна внимание. Светлините в прозорците на квартирата й грееха съвсем наблизо. Ако някой я нападнеше сега, трябваше просто да извика и капитан Уестер и Ярдем Хейн щяха да се притекат на помощ. Мисълта беше приятна и й вдъхна чувство за сигурност, пък било то и фалшиво.

Още от стълбището чу как дъските в стаята скърцат равномерно под стъпките на капитана. Отвори вратата и я посрещна навъсената му физиономия.

— Много се забави — каза той.

Ситрин сви рамене.

— Колко си изпила?

Ситрин отиде при кревата и седна до тралгуна. Ярдем миришеше на открити поля и мокри кучета. Прииска й се да го почеше по широкия гръб. Капитан Уестер я гледаше и чакаше отговор.

— Не помня точно — каза тя. — А и не го платих аз всичкото.

Уестер вдигна вежда.

— Топенето наближава. Трябва да вземем решение — каза тя съвсем членоразделно, без заваляне и фъфлене.

— Вярно — каза капитанът и скръсти ръце. Последната светлина на деня нахлуваше през прозореца, смекчаваше острите ръбове на сърдитата му гримаса и затопляше сивото по слепоочията му. Изглеждаше млад. Ситрин си спомни, че Опал го беше обявила за привлекателен, и се зачуди дали и тя го намира такъв. От седмици живееха заедно. От месеци, ако се броеше и времето им с кервана. Сега за пръв път се запита дали устата му ще има същия вкус като устата на Сандр, после се срита мислено, отвратена от собственото си залитане.

— Както и да тръгнем към Карс — каза тя, — рискуваме някой да ни убие и да вземе парите.

— Добро утро — каза капитан Уестер.

— Затова трябва ние да вземем парите — каза тя и като го каза, разбра с какво са се занимавали мислите й цяла вечер. — Да ги използваме.

— Това вероятно е най-разумното нещо, което можем да направим — каза капитанът. — Да вземем колкото можем и да си плюем на петите.

— Не — каза тя. — Ще вземем всичко.

Ярдем размърда ухо и обиците му звъннаха. Капитан Уестер облиза устни и сведе поглед.

— Ако вземем всичко, ще се озовем в същата ситуация като сега — каза той. — Пак ще трябва да крием парите или да ги охраняваме. Само че в добавка ще трябва да се крием и от банкерите в Карс, които ще тръгнат след нас. Което с нищо няма да подобри положението ни. Като изтрезнееш, пак ще говорим за това.

— Не, чуйте ме. Държим се като контрабандисти. А не сме. Ти все повтаряш, че няма начин да опазим в тайна толкова много пари. Опал доказа, че си прав. Значи не трябва да ги пазим в тайна.

Уестер и Ярдем се спогледаха мълчаливо и капитанът въздъхна. Ситрин стана и отиде при разпечатаните книги. Стоеше съвсем стабилно на краката си. Ръцете й не трепнаха, когато издърпа онази с черната кожена подвързия, отвори я на първите страници и я подаде на капитана.

— Документите за основаването на банковия клон — каза тя. — Ще направим копие, но вместо Ванаи ще впишем Порте Олива като място на дейността. Имаме стотици документи с подписа и отпечатъка от палеца на магистър Иманиел. Ще вземем някой от по-маловажните документи и ще го използваме, за да фалшифицираме лицензионен договор. Ще подадем документите в градската управа, ще платим таксите, ще подкупим когото трябва, а след това аз ще инвестирам парите и стоките.