Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Ето тук си много стегната — каза тя. — Отпусни гърба и премести напрежението ето тук.

Ситрин се намръщи и плитки бръчки като полумесеци се вдълбаха в ъгълчетата на устата й.

— Все едно гърдите ти са много големи и ти тежат — продължи да обяснява Кари.

— О — възкликна Ситрин и се оживи. — Ясно.

Стана от столчето, направи стъпка към майстор Кит, обърна се й седна отново. Маркъс не би могъл да посочи какво точно се е променило в стойката и походката на момичето, но нещо определено беше различно. Изведнъж му беше заприличала на по-зряла жена. Майстор Кит и Кари се спогледаха усмихнати.

— Имаш напредък — каза майстор Кит. — Неоспорим напредък.

— Мисля, че сме готови да се разходим по площада — заяви Кари.

— Имате благословията ми — каза майстор Кит и отстъпи назад, което го отведе в непосредствена близост до Маркъс. Двете жени се изнизаха по тясната ивица свободен под към стълбището, ръка за ръка.

— Дай малко тежест в ханша — каза майстор Кит. — Недей да вървиш от глезените като някоя козичка.

Стълбището заскърца под стъпките им, после замлъкна, когато двете излязоха на улицата. Вятърът нахлу през вратата долу и я затръшна. Маркъс издиша шумно и се настани на овакантеното столче.

— Мисля, че се справя добре — каза майстор Кит. — Липсва й вроден усет за собственото й тяло, но не се страхува да пробва нови неща, а според мен това е половината работа.

— Щом казваш — измърмори Маркъс.

— По всичко личи, че порязванията по палците й ще оставят добри белези. Когато приключим с подготвителния етап, като нищо ще се е сдобила с мазоли за чудо и приказ. Сякаш от години подписва по десет договора на ден. Сложи ли луга в раните?

— Дървесна пепел и мед — каза Маркъс. — Върши същата работа, но по-рядко води до възпаления.

— Вярно. Сметнах, че ще е по-добре, ако Ситрин се представя не за половин синайка, а за три четвърти. За колкото по-чистокръвна я мислят хората, толкова по-вероятно е да виждат в първокръвните й черти белег за натежаването на зрялата възраст, а не за произход.

— Ако питаш мен, всички синаи изглеждат на дванайсет години — каза Маркъс. — Изобщо не стават за бойци. Няма никаква сила в ударите им, толкова са кльощави.

Майстор Кит опря рамо на стената. Тъмните му очи се стрелкаха по Маркъс все едно четат книга.

— А ти как си, капитане?

— Как ли? Не ми харесва тая работа — каза Маркъс. — Не ми харесва планът. Не ми харесва, че фалшифицираме документи. Нито че Ситрин замеси и вас. В цялата история няма и едно нещо, което да ми харесва.

— Ала въпреки това, изглежда, си решил да участваш.

— Нищо по-добро не ми хрумва — призна Маркъс. — Освен може би да си напълним джобовете и да духнем. Това все още ми звучи като нелош план.

— Тогава защо не го направиш? Кутиите са тук, под носа ти. Бих казал, че си си заслужил платата, че и отгоре.

Маркъс се изсмя горчиво и се наведе напред с лакти на коленете. В другия край на стаята Ярдем изсумтя доволно. Този път номерът с восъка се беше получил.

— Ще има последствия — каза Маркъс. — Няма как Ситрин да заяви, че всичко това е нейно. Тоест, може да го повтаря колкото си иска, но няма да й повярват. Това е все едно да отидеш в Кабрал, да спираш хората на улицата и да им казваш, че ти си новият кмет на Ъпърт Марион, затова всички пристанищни такси се дължат на тебе. Тази игра е голяма и само Бог знае кого ще разлюти Ситрин с действията си. Само след няколко месеца всички търговски къщи и кралски дворове ще имат своя теория защо Коме Медеан инвестира в Порте Олива и какво означава това в дългосрочен план. Някои ще решат, че има нещо общо с отношенията между Биранкор и Кабрал и с това дали търговските кораби от Карт-хадат ще пристават на едното или на другото място. А и питал ли си се защо банката още не е открила свой клон в Порте Олива? Истински клон тоест? Не са получили разрешение от кралицата например? Току-виж се оказало, че с действията си нарушаваме половин дузина споразумения, за които нищо не знаем.

— Съгласен съм с всичко, което каза — кимна майстор Кит. — Рискът изглежда съвсем реален.

— Действията ни ще се изтълкуват като смел и неочакван ход от страна на една банка, която има много пари и голямо влияние. Дали на въпросната банка ще й хареса, че сме сложили ръката си на руля, как мислиш?

— Затова ли не ти харесва планът?

— Да — каза Маркъс.

Майстор Кит погледна надолу. Вятърът утихна, после се разлюти отново и раздвижи въздуха в малката квартира.