Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Щерката на лорд Даскелин, нали? Красавица. Помня когато я представиха в двора. По онова време беше предимно лакти и колене. Чудно как се променят нещата само за три години.

— Отби се да предаде поканата на баща си — каза Гедер отбранително, без да знае какво точно отбранява.

— О, несъмнено. И несъмнено няма да е последната. Барон без баронеса е рядко и ценно явление. А във вашия случай — протектор и настойник на принца. Трябва да внимавате, иначе бързо ще се окажете женен, още преди да сте разбрали коя е жената, за която сте се венчали. — Усмивката на Ашфорт беше чаровна. — Тук ли е принцът, между другото?

— Не — отвърна Гедер. — Реших, че щом ще идвате, е по-добре да не е тук.

Нещо като болка прекоси лицето на посланика.

— Е, това не вещае нищо добро за мен. Как да ви помоля за помощ, щом така или иначе ме смятате за убиец?

— Не казах това.

— Да, но сте го мислели и сте действали според това си убеждение — каза Ашфорт. — А това, лорд-протектор, напълно съвпада с вашата репутация. Ще влезем ли?

Гедер не го заведе в същата стая. Имаше неясното усещане, че да вкара гласа и лицето на Астерилхолд в стаята, където си беше общувал със Сана Даскелин, би означавало да омърси нещо, което предпочиташе да запази неопетнено. Вместо това отидоха в кабинета, където Фелдин Маас беше убил жена си Фелиа, а заедно с нея и собствените си тайни планове да свърже Антеа и Астерилхолд. Ашфорт остана сляп за символизма, но Гедер го усещаше осезаемо.

Седна на един тежък стол, а тапицираната пейка остави за Ашфорт. Момче от прислугата донесе гарафа разредено вино и две чаши, наля и излезе мълчаливо. Ашфорт отпи пръв.

— Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете, лорд Палиако. Откровено казано, очаквах да ми откажете.

— Джори Калиам ходатайства за вас.

— Да. Чух, че сте приятели. Служили сте заедно във Ванаи под командването на Алан Клин, нали?

— Да.

— Клин, Исандриан, Маас. Триадата. А Фелдин Маас беше единственият, когото не прогониха от Камнипол. Вместо това крал Симеон отпрати Досън Калиам.

— Накъде биете?

Ашфорт направи гримаса и се наведе напред, хванал чашата с две ръце.

— Крал Симеон е добър човек — каза той. — В това никой не се съмнява. Същото важи и за крал Лечан. Но никой крал не е по-добър от съветниците си. Ако знаеше каквото знае сега, крал Симеон нямаше да отпрати Досън Калиам в изгнание и нямаше да задържи Фелдин Маас в столицата. Симеон се нуждае от добри мъже, които да го съветват. Мъже като вас и Калиам.

Гедер скръсти ръце.

— Слушам ви.

— Синът му беше в опасност. Идете при всеки баща, бил той селяк, свещник или благородник от най-висша проба, опрете нож до гърлото на детето му и той ще ви убие на мига, за да опази рожбата си. Такава е природата ни. Вие спасихте принца, а Симеон въздаде справедливост, довършвайки Маас. Но с това отмъщението трябва да спре. На Лечан му трябва един сезон, година най-много, за да изкорени нашата част от заговора, и тогава в Астерилхолд също ще бъде въздадена справедливост. Но ако струпате войска на границата, хиляди ще платят за лекомислието на неколцина. А това е глупаво.

Гедер дъвчеше разсеяно нокътя на палеца си. Ашфорт говореше искрено и убедително, но въпреки това имаше нещо, което го притесняваше. Гедер отвори уста да проговори, после я затвори.

— И в нашия двор, и във вашия има черни овце — продължи Ашфорт. — Вие отстранихте вашите. Моля само за малка отсрочка, за да направим същото и ние.

— Маас искаше обединение — каза Гедер. — Планът му беше да обедини двете кралства.

— Маас е искал власт и си е съчинил историйка, която да оправдава намеренията му. Ако Лечан бе чул и думичка за това, щеше да сложи край на заговора веднага.

Гедер се намръщи.

— Вашият крал не е знаел? — попита той и се подразни от раздразнението в собствения си глас. Посланикът го погледна право в очите, изражението му беше сериозно. Тържествено.

— Не знаеше, да.

Гедер кимна, но без да влага нищо в жеста. Беше си просто жест, който да запълни мълчанието. Ако беше вярно, ако кралят на Астерилхолд не беше знаел за заговора и затова не бе действал своевременно и безапелационно, както го беше направил Симеон, то тогава запазването на мира би било в интерес на всички. Несъмнено би било най-правилният курс на действие. Ако, от друга страна, посланикът беше първокласен актьор, който се изявява на серия от малки сцени, то подкрепата за мирния план би била равносилна на заговор срещу трона. Добруването на кралството — и нещо повече, добруването на Астер — зависеха от преценката на Гедер. Той се намръщи, претегляйки последствията.