Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Мога да се справя — каза Маркъс.

— Действай тогава.

Той кимна, обърна се и излезе на улицата. На изток слънцето гореше над градските покриви. Облаците се бяха пръснали като разбита армия, от каменния паваж се вдигаше пара. Маркъс протегна ръце и разкърши врат. Чак след това си даде сметка, че това са обичайните му движения преди битка.

Пое си дълбоко дъх.

— Мисля, че тази жена се опитва да ме ядоса — каза той.

— И успява ли, сър?

— Справя се доста добре. Така. Денят, когато ще ме хвърлиш в някоя канавка и ще поемеш командването на отряда?

— Не ще да е днес. Закуска и дрямка, сър? Или предпочиташ да са заемеш с това гладен и уморен?

Маркъс тръгна на запад, без да отговори. Няколко бездомни кучета повървяха след него, после свърнаха в една пресечка по дирите на закуска, която само те можеха да подушат. Порте Олива се беше събудил. Търговци бързаха към пазара, стражи от краличината гвардия правеха сутрешните си обиколки. Тимзинско момче се зададе насреща им с черна кобилица на раменете, приведено под тежестта на две големи ведра с урина — отиваше към перачниците, където щеше да продаде пикнята за избелване. Маркъс отстъпи встрани да му направи път.

После спря пред малка къща с червена врата, където първокръвно момиче с кожа тъмна като люспите на тимзин продаваше люто пиле, намазано с ечемичена паста и увито в големи листа. Облегна се на стената, Ярдем опря гръб до него. Маркъс изяде набързо пилето, облиза пръстите си и каза:

— Онази битка, дето Ситрин можела да я почне с холдинговото дружество?

— Да, сър.

— Мисля, че битката вече е започнала. Но не Ситрин е нанесла първия удар.

— Стигнал бях до същия извод, сър — каза Ярдем. И добави: — Все още ли смяташ да говориш с нея?

— Да.

— Че трябва да прояви търпение, да се държи като зрял човек и да изчака, докато нещата се уталожат от само себе си?

— Не.

„Поради самото си естество историята е непостижима за нас. За да знаеш със сигурност какво е мислел или планирал последният Драконов император, трябва не просто да разбираш драконовия начин на мислене, знание, което човечеството е изгубило отдавна (ако изобщо го е притежавало някога), а да познаваш и разбираш специфичната лудост, която е смущавала разсъдъка му в кръвопролитните дни, сложили край на дългото му владичество. Някои факти са известни — че братята и сестрите по люпило на Морад оспорили правото му върху трона, че войната между тях продължила три човешки поколения, а накрая довела до смъртта на драконите и отворила празнина, която заело човечеството. Но това са обобщения. Хипотези.

Колкото по-надълбоко навлизаме в детайлите, толкова повече губим почва под краката си. Дълго време се смятало, че Сухата пуст източно от планините Сенер е необитаема още откакто Серискат, първият Драконов император, воювал там срещу своите полудиви бащи и после създал цивилизацията като такава. Тази теория била оспорена чак когато химикът Фалсин Саранис, озадачен от съдържанието на метали в мастилото, с което била написана древната Книга на перата, доказал, че историческите документи са фалшификат, написани не от секретаря на Дракис Гръмовран, а от писар в двора на Самер хиляда години след смъртта на Морад. По-късни експедиции в Сухата пуст потвърдили съществуването на Мъртвите градове, тимзински селскостопански центрове, които говорят за активна и високоразвита фермерска цивилизация. А тъй като тимзините са били създадени едва след края на последната велика война, следва, че въпросните градове са построени след възхода на човечеството и че Сухата пуст е резултат от друга, по-скорошна катастрофа.

Документирането на тези исторически измами е делото на моя живот. Още когато потеглих към великите университети в Самин и Урголот, аз знаех, че съдбата ми е да опиша в хроники престъпното лекомислие на моите колеги историци и да определя истинските граници на историческото познание. Започнах мисията си едва седемгодишен, когато, като следовник на поета Меримис Касиан Клейг, разкрих грешки в датирането при неговия поетически съперник, противния полугущер, познат само с името на своето философско учение — Амидизъм.“

Гедер затвори книгата и притисна очите си с пръсти. Страниците бяха като парцали, дебели и меки. Кожените корици бяха напукани. Когато му подариха книгата за двайсет и третия му рожден ден, се зарадва, изпълнен с големи надежди. Откакто откри храма на паешката богиня и разбра, че тя е по-стара дори от драконите, неуморно търсеше доказателства за това. Една хроника на фалшификатите и историческите измислици изглеждаше идеалния източник, където да намери информация за богинята, пък била тя и хипотетична.