Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Гледай да не се издъниш — каза тя.

— Ще направим каквото трябва да се направи — каза Маркъс. — Ярдем?

— Идвам, сър.

Маркъс излезе под проливния дъжд. Капките удариха лицето му, влязоха му в очите. Ярдем тръгна до него.

— Ушите?

— Мисля, че ми е хвърлила око, сър.

— Е, ти си чаровник. Трябва да мина през казармата. Ела с мен.

— Да, сър.

Градът се беше слял в едно, сякаш водата отмиваше не само уличните боклуци, а очертанията и цветовете. Сякаш самата представа за Порте Олива се размиваше. Охранителите седяха около масата в казармата и хвърляха зарове. Маркъс бавно ги огледа. Лично беше наел всеки от тях. Добри хора бяха. Стабилни мъже и жени, верни на банката и лично на него.

Щяха да му липсват.

— Ахариел.

— Да, капитане?

Маркъс му метна кожената чанта. Картадамът я хвана във въздуха.

— Вътре има договори, които трябва да се доставят. Имай грижата.

— Да, капитане — каза Ахариел и разкопча катарамите.

Маркъс се обърна към вратата. Ярдем стоеше на прага с безизразно лице. Ушите му обаче бяха щръкнали право нагоре.

— Чакаш ли нещо? — попита го Маркъс.

— Не, сър.

— Да вървим тогава.

Хановете и кръчмите край пристанището бяха пълни с хора, прислонили се от дъжда. Клюки, новини и непотвърдени предположения се разменяха евтино, на цената на паница ечемичена супа или шише сайдер. Маркъс чак сега си даде сметка за едно от предимствата да се задържиш на едно място повече от година — придобиваш представа кои лица и гласове са чужди за въпросното място. Именно те бяха интересни за Маркъс, защото идваха от горещите точки, където започваха малките войни. Или където свършваха.

Мерисен Кок и хората му се биели за дребен лионейски лорд срещу местно южнярско племе. Карол Даниен, от своя страна, поел гарнизонна работа на границата между Еласе и Кешет. Отрядът на Тиятра Едженсил, по-малък и по-наскоро формиран от отрядите на Кок и Даниен, работел в Макиа за някакъв принц, чиято градска стража минала на вражеската страна. Друг отряд, Черните хрътки, за които Маркъс не беше чувал досега, уж бил поел поръчка в Херез, но за това подробности нямаше.

Бурята се изнесе към морето. Когато слънцето най-после изгря, високите облаци на южния хоризонт грейнаха в червено и златно. Сивият воал на бурята под тях изглеждаше ефирен и дори красив. Улиците бяха мокри и чисти, дори калта беше отмита. Кукловодите и музикантите наизлязоха по кръстовищата и кръчмарските дворове. Маркъс купи фуния с печено телешко за себе си и друга с риба и яйца за Ярдем, после двамата тръгнаха по широките улици.

— Кок ми допада най-много, но не ми се ходи в Лионеа. Макиа е по-близо, но Едженсил е нова в занаята и не знам дали може да й се вярва.

— Освен това работи за принц — каза Ярдем.

Маркъс вдигна рамене, лапна парче месо и задъвка.

— И защо това да е проблем?

— Ами, нали уж не работехме за крале, а принцовете са малки крале — каза Ярдем.

— Аз не си търся работодател. Вече си имам. Трябва ми отряд, който да наема.

Ярдем размърда ухо и обиците му звъннаха.

— За какво, сър?

— Отивам да измъкна Ситрин — отвърна Маркъс. — Мислех, че е ясно.

— Това си е голяма услуга — каза Ярдем. — Дори от човек, дето го познаваме отдавна.

— Какво имаш предвид?

— Че нямаме златото да наемем отряд.

— Знам къде една конкретна банка си държи парите.

Ярдем наведе глава и изсумтя. Маркъс направи още няколко крачки, преди да разбере, че приятелят му е спрял. Обърна се. Лицето на тралгуна беше безизразно. Празно. Маркъс пристъпи към него.

— Имаш да ми кажеш нещо ли?

— Правилно ли разбирам, сър, че смяташ да ограбиш банката, да платиш на наемнически отряд и да го хвърлиш в центъра на гражданска война?

— Смятам — каза Маркъс, уж спокойно, но и сам чу гневните нотки в гласа си, — да върна Ситрин жива и здрава. И ще направя всичко, което е необходимо. Ако трябва да потопя този град в морето, ще го направя.

— Това е грешка, сър.

— Казваш, че Ситрин не си заслужава усилията?

— Казвам, че да хвърлиш външна сила в гражданска война е като да метнеш бурета с масло в пожар. А ако ограбим банката, ще си затворим пътя назад, дори да намерим Ситрин.

— И какво друго да направя? Да седя и да чакам?

— Магистрата е умна. Способна. Имай повече вяра в нея.

— Тя е младо момиче насред гражданска война — каза Маркъс, — а и двамата знаем какво може да сполети едно момиче насред гражданска война. Ще я намеря и ще имам грижата да я изведа оттам. Не съм те молил да идваш с мен. Ако смяташ, че не ти е по силите, не идвай.