– Да, дама’тинга – рече Иневера и се поклони, а майка й отпуснаха хватката си.
– Хубавичка си – отбеляза дама’тингата .
Иневера се поклони.
– Благодаря, дама’тинга .
– Харемите винаги имат нужда от хубави момичета, освен ако вече някой не ги употребява – каза Кева, гледайки към Манвах. – Кой е мъжът ти, каква е професията ти?
– Дал’шарум Касаад, дама’тинга – каза Манвах с поклон, – а аз плета кошници.
– Първа съпруга?
– Единствена, дама’тинга – каза Манвах.
– Мъжете си мислят, че си взимат толкова повече нови жени, колкото повече просперират, Манвах от племето Каджи – каза Кева, – но е вярно обратното. Опитала ли си да осигуриш на мъжа си още съпруги, както повелява Евджаха, за да ти помагат с кошничарството и да му раждат още деца?
– Да, дама’тинга. Многократно. – Манвах стисна челюсти. – Бащите им... не одобряваха предложенията.
Невястата на Еверам промърмори нечленоразделно. Отговорът казваше много за Касаад.
– Момичето научено ли е?
Манвах кимна.
– Да, дама’тинга . Иневера ми чиракува. Много е умела в кошничарството и съм я научила да смята и да води сметки. Чела е Евджаха по веднъж за всеки от седемте Небесни устои.
Изражението в очите на дама’тингата бе неразгадаемо.
– Последвайте ме.
Тя се обърна и навлезе по-навътре в павилиона. Пренебрегваше кръвта по пода, а свободно падащата й роба се плъзгаше по него – въпреки това одеждата оставаше чисто бяла.
Мелан я последва, пристъпвайки чевръсто покрай кръвта, а след нея – Иневера и майка й. Шатрата беше плетеница от бели платнени стени и непрестанни завои, тъй че Иневера изобщо не успяваше да се ориентира къде е спрямо входа. По пода вече нямаше кръв, а стенанията на шарумите почти не се чуваха. След поредния завой стените и таванът рязко преминаха от бяло в черно. Сякаш пристъпиха от ден в нощ. Свърнаха отново и майка й в черната си роба на дал’тинга почти не се виждаше и дори облечената в бяло дама’тинга и послушницата й се превърнаха в неясни призрачни силуети.
Кева рязко спря и Мелан мина покрай нея, за да отвори капак в пода, който Иневера дори не беше забелязала. Вътре едва се мержелееше каменно стълбище, което се спускаше в още по-плътен мрак. Краката на Иневера изстинаха почти веднага върху дяланите камъни, а когато Мелан затвори капака над главите им, чернотата ги обгърна напълно. Заслизаха бавно – Иневера се ужасяваше от мисълта, че може да се спъне и да помете Невястата на Еверам със себе си.
За щастие, стъпалата бяха малко, макар Иневера наистина да залитна, изненадана, когато слезе от последното. Бързо си върна равновесието и комай никой не забеляза.
В дланта на Кева се разгоря червена светлина и ги озари зловещо, но пък с нищо не разсея потискащия мрак край тях. Дама’тингата ги поведе покрай редица мрачни килии, изсечени направо в скалата. В стените от двете им страни се виждаха защити.
– Чакай тук с Мелан – нареди Кева на Манвах и насочи Иневера към една от килиите. Момичето потръпна, когато тежката врата се затвори зад нея и дама’тингата .
В единия край на помещението имаше каменен пиедестал, където Кева постави греещия в червено предмет. Приличаше на малък въглен, осеян с мъждукащи защити, но дори Иневера знаеше какво е. Беше алагай хора .
Демонска кост.
Кева се обърна към нея и Иневера улови проблясъка на закривено острие в ръката й. На тази светлина изглеждаше обляно в кръв.
Иневера изпищя и заотстъпва, но килията бе много малка и скоро гърбът й опря в каменната стена. Дама’тингата вдигна острието пред носа на Иневера и очите на момичето се кръстосаха върху него.
– Боиш ли се от това? – попита жената .
– Да, дама’тинга – отвърна пресекливо Иневера, без да се замисля.
– Затвори очи – нареди й Кева. Иневера се тресеше от страх, но стори, както й бе наредено, и зачака стоманата. Сърцето й бумтеше в гърдите.
Не последва нищо.
– Представи си палмово дърво, малка кошничарке. – Иневера не разбираше съвсем какво се случва, но кимна. Лесно можеше да си представи палма, защото всеки ден се катереше сръчно по стъблата им и събираше листа за плетенето.
– Палмата бои ли се от вятъра? – попита дама’тингата .
– Не, дама’тинга – отвърна Иневера.
– Какво прави?
– Поклаща се пред него, дама’тинга – отвърна Иневера.
– Евджахът ни учи, че страхът и болката са просто вятър, Иневера, дъще на Манвах. Нека повеят покрай теб.
Читать дальше