Питър Брет - Дневната война

Манвах грабна стомна вода и я обърна върху Касаад, който простена и почти успя да се надигне.

– Вътре, бързо! – изплющя гласът й и тя го изрита, за да го накара да се раздвижи. Касаад изсумтя, но успя да пролази зад завесата.

– Как изглеждам? – Соли приглади и подръпна робата си надолу, като отвори деколтето по-широко.

Беше абсурден въпрос. Никой никога не бе изглеждал по-добре от брат й.

– Хубав си – прошепна му тя.

– Соли, мой красив аджин’пал ! – провикна се Кашив. Беше на двайсет и пет, кай’шарум , и несъмнено най-хубавият от тримата новодошли, със старателно оформена брадичка, в която беше втрил ароматни масла, а кожата му – съвършен бронз. На нагръдника му грееше слънцето на дама Баден – несъмнено от истинско злато, – а насред тюрбана му искреше едър тюркоаз. – Надявах се да те открия тук, когато дойда да взема... – Ала вече беше достатъчно близо, за да види хаоса в дюкяна – ...поръчката. Леле. Да не ви е прегазило стадо камили? – Той подуши въздуха. – И ви е препикало?

Подхвана от врата си копринения си нощен воал и притисна белия плат към носа си. Другарите му сториха същото.

– Имахме... проблеми – отвърна Соли. – Моя е вината, задето излязох за няколко минути.

– Ужасна срамота. – Кашив подмина Иневера, сякаш не съществуваше, и доближи Соли. Прокара пръст по гърдите му, където бяха пръснали няколко капки кръв. Разтърка я между палеца и показалеца си. – Явно си се върнал навреме.

– Това стадо камили няма да се върне повече – съгласи се Соли.

– Но пък са си свършили работата – тъжно рече Кашив. – Пак ще трябва да си купуваме кошниците от Криша.

– Моля те – каза Соли и постави ръка на рамото на Кашив, – нужна ни е тази поръчка. Не цялата стока е съсипана. Не може ли да ти продадем поне половината?

Кашив погледна към ръката на Соли и се усмихна. Махна пренебрежително към безредно пръснатите кошници.

– Пфа! Ако една е препикана, такива са всички. Няма да нося подобна стока на господаря си. Излейте им две кофи вода отгоре и ги продавайте на кхафитите .

Доближи Соли още повече и върна дланта си на гърдите му.

– Но ако ти трябват пари, може да припечелиш, като носиш кошници на забавата, вместо да ги продаваш. – Плъзна пръсти нагоре по разхлабената роба и хвана рамото му. – Може да се върнеш с три пъти повече пари... ако носиш здраво.

Соли се усмихна.

– Аз съм кошничар, Кашив. Никой не носи по-здраво от мен.

Кашив се засмя.

– Утре сутрин ще те вземем за забавата.

– Ще се видим на тренировъчната площадка – каза Соли.

Кашив кимна и заедно с другарите си обърна ход към дюкяна на Криша.

Манвах сложи ръка на рамото на Соли.

– Съжалявам, че стана така, сине.

Соли сви рамене.

– Някои дни си членът, други – задникът. Просто ми е криво, че Криша спечели.

Манвах повдигна булото си колкото да плюе на земята.

– Криша нищо не е спечелила. Няма кошници за продан.

– Откъде знаеш? – попита Соли.

Манвах се изкикоти.

– Преди седмица пуснах гризачи в склада й.

Когато им помогна да спретнат дюкяна, Соли ги придружи към кирпиченото зданийце, където живееха, точно когато даматите възвестиха падането на здрача от минаретата на Шарик Хора . Тримата бяха спасили повечето кошници, но няколко имаха нужда от поправки. Манвах се бе прегърбила под голям сноп листа.

– Трябва да побързам, за да вляза в строя – каза Соли.

Иневера и Манвах се хвърлиха на врата му и го разцелуваха, преди той да се обърне и да побегне в здрачаващия се град.

Вътре отвориха защитения капак в пода на дома си и се упътиха към Подземния град за през нощта.

Всяка къща в Красия се спускаше поне с един етаж под земята, който чрез малки коридорчета се свързваше с истинския Подземен град, огромен и надупчен като медена пита от километри издълбани пещери и тунели. Там жените, децата и кхафитите се криеха всяка нощ, докато мъжете се сражаваха в алагай’шарак. Огромни канари от дялан камък запрещаваха пътя от бездната на Ний, а в тях бяха изписани могъщи защити, за да пропъждат появилите се чудовища.

Подземията бяха непревземаемо убежище, съградено не само за да закриля множествата на града, но и само по себе си беше наистина град, в случай че немислимото се случи и Пустинното копие падне пред алагаите . Имаше място за спане за всяко семейство, училища, дворци, религиозни домове и всичко останало.

Иневера и майка й си имаха само едно малко мазе с няколко сламеника, студено помещение за съхранение на храна и килийка с дълбока дупка в пода за физиологични нужди.