Касаад се изплю.
– Кфатитите биха продали и слънцето, ако можеха да го свалят от небето. Тичай сега и ми купи коузи, за да си облекча чакането, докато дойде онзи полумъж.
Соли довърши кошницата си, стана и я хвърли върху купчината.
– Аз ще отида, Майко. Чабин сигурно ще има, никога не затваря, преди да изпеят вечерните молитви.
Манвах присви очи, но не ги отдели от работата си. И тя плетеше все по-бързо, ръцете й сякаш се сливаха една с друга.
– Не ми харесва да оставяме на открито работа от цял месец.
– Никой няма да ни ограби, Татко е тук – рече Соли, но след това завъртя очи към баща си, който се опитваше да оближе отвътре гърлото на бутилката. – Ще съм толкова бърз, че няма да разбереш кога съм отишъл и съм се върнал.
– Работи, Иневера – сгълча я Манвах, докато Соли изтичваше навън. Иневера сведе поглед и едва тогава разбра, че е спряла да плете, за да гледа случката. Сепна се и поде наново.
Иневера не смееше да гледа право към него, но не можеше да не обръща от време на време глава, така че баща й да попадне в крайчеца на полезрението й. Той пък гледаше Манвах, докато обръщаше кошницата с чевръстите си крака. Изпод черната й роба току се подаваха голите й глезени и прасци.
Касаад сложи ръка на чатала си и го разтърка.
– Ела, жено, ще ми се...
– Работя! – Манвах взе едно листо от купчината и закърши жилките му с рязко пукане.
Касаад сякаш искрено се обърка.
– Защо ще отказваш на съпруга си едва час, преди да потегли в нощта?
– Защото си троша гърба седмици наред с тези кошници – каза Манвах. – Защото е късно и алейката е тиха. Защото имаме цяла поръчка пред дюкяна, а няма кой да я пази освен един надървен пияндур!
Касаад се изсмя.
– От кого трябва да я пазя?
– От кого наистина? – попита някой и всички се обърнаха. Криша пристъпваше покрай тезгяха.
Беше едра жена. Не дебела – никой в Пустинното копие не можеше да си позволи този лукс, – но все пак воинска щерка, с едър кокал, тежка стъпка и мазолести длани. Подобно на всички дал’тинги , носеше същата черна роба като Манвах, дълга от глава до пети. И тя плетеше кошници и беше една от главните конкурентки на Манвах в племето Каджи – по-неумела, но по-амбициозна.
Следваха я още четири жени, дал’тинги като нея. Две от тях бяха другите съпруги на мъжа й, лицата им – скрити под була. Останалите й бяха дъщери с открити лица. Предвид вида си, навярно отпъждаха съпрузите по-лесно, отколкото ги привличаха. Никоя не беше дребна и се разпръснаха из дюкяна като чакали по дирите на див заек.
– До късно работиш – отбеляза Криша. – Повечето дюкяни са спуснали кепенците.
Манвах сви рамене, докато плетеше, без да вдига глава.
– До вечерния зов има време.
– Кашив винаги идва в края на деня, преди Забавата на дама Баден по случай пълнолунието, нали? – попита Криша.
Манвах, все така забила поглед в кошницата си, рече:
– Клиентите ми не са твоя работа, Криша.
– Моя са, когато използваш оня пуш’тинг сина си, за да ми ги краде. – Гласът на Криша стана нисък и заплашителен. Дъщерите й се преместиха към Иневера, за да преградят пътя й към Манвах. Сестрите й по брак закрачиха към Касаад по-навътре в дюкяна.
Манвах вдигна глава.
– Нищо не съм крала. Кашив дойде и ми каза, че кошниците ти се разпадали, когато ги напълнят. Обвинявай плетачките си, не мен, задето си загубила клиент.
Криша кимна и взе кошницата, която Иневера току-що бе добавила към купчината.
– С дъщеря ти вършите качествена работа – отбеляза тя и прокара пръст по плетката. След това хвърли кошницата на земята и я смачка под сандала си.
– Жено, как смееш?! – изкрещя Касаад невярващо. Скочи на крака или поне се опита, олюлявайки се. Погледна към копието и щита си, но те бяха в задния край на помещението.
Докато той се окопитваше, сестрите й действаха бързо и едновременно. Жилави палмови сопи, обвити в черен плат, паднаха от широките им ръкави. Една от жените сграбчи Касаад за раменете и го бутна право към свистящата сопа на другата, без да го пуска, за да не може той да се отдръпне.
Касаад изхриптя от болка, останал без дъх. Вторият удар бе в чатала. Хриптенето премина в писък.
Иневера също извика и скочи на крака, но дъщерите на Криша я сграбчиха грубо. Манвах понечи да се изправи, но тежкият ритник на Криша, право в лицето, я върна на пода. Манвах нададе пронизителен вой, но беше късно и никой не откликна.
Криша погледна надолу към кошницата на пода. Беше устояла и се бе върнала към първоначалната си форма. Иневера неволно се усмихна, но жената продължи да скача върху кошницата и на третия път тя се разпадна.
Читать дальше