Питър Брет: Дневната война

Манвах запали една лампа и седнаха на масата пред студената си вечеря. Когато разчисти чиниите, Манвах извади листата. Иневера отиде да помогне.

Манвах поклати глава.

– Лягай си. Утре е голям ден. Няма да мигаш на парцали и да търкаш очи, докато те разпитва дама’тингата .

Иневера изгледа дългата колона момичета и майки пред себе си и пред павилиона на дама’тингите . Невестите на Еверам бяха повелили, че когато даматът извести с песен заранта на пролетното равноденствие, всички деветгодишни момичета трябва да пристигнат за Хану Паш , за да научат какъв път им е предначертал Еверам. Решението по Хану Паш можеше да отнеме години за момчетата, но момичетата го постигаха само с едно-единствено предсказание от дама’тингите .

Повечето просто бяха обявени за плодовити и получаваха първата си забрадка, но няколко излизаха сгодени или с ново призвание. Други, най-вече бедните и неграмотните, бяха откупувани от бащите си и обучени в танца край възглавниците, а след това заминаваха за Великия харем, за да обслужват воините на Красия като дживах’шаруми . Отредената им чест бе да раждат нови воини, които да заместят загиналите в битката с демоните в алагай’шарак.

Същата сутрин Иневера се бе събудила, изпълнена с вълнение.

Навлече кафеникавaта си рокля и разреса гъстата си черна коса. Стоеше на стегнати вълнички и лъщеше като коприна, но днес светът щеше да я види за последно. Иневера щеше да влезе в павилиона на дама’тингата момиче, но щеше да излезе млада жена, а косата й щеше да е само за очите на бъдещия й съпруг. Щеше да свали тази рокля и да облече черна, както подобаваше.

– Може да е равноденствие, но пък луната е пълна – каза Манвах. – Това поне е добро предзнаменование.

– Може би някой дамаджи ще ме прибере в харема си – рече Иневера. – Ще живея в палат, а зестрата ми ще е толкова голяма, че никога повече няма да плетеш кошници.

– А ти никога повече няма да видиш слънцето – каза Манвах, достатъчно тихо, за да не я чуе никой наоколо, – нито пък да разговаряш с която и да било от другите съпруги на мъжа си, а само ще се осланяш на благоразположението на човек, който би могъл да ти е дядо. – Тя поклати глава. – Поне налогът ни е платен и има двама мъже, които да се застъпят за теб, та едва ли ще те продадат в големия харем. Но и това би било по-добре от това да се окажеш ялова и да те пропъдят и провъзгласят за ний’тинга .

Ний’тинга. Иневера потрепери. Яловите жени никога не можеха да облекат черното и оставаха в кафяво цял живот, като кхафитите , а лицата им – открити за вечен техен срам.

– Може да ме изберат за дама’тинга – каза Иневера.

Манвах поклати глава.

– Няма. Никога не се е случвало.

– Баба казва, че в годината, когато тя се явила, избрали едно момиче.

– Било е най-малко преди петдесет години – каза Манвах – и Еверам здраве да й дава, почитаемата майка на баща ти има навика да... преувеличава.

– А откъде идват тогава ний’дама’тингите ? – попита Иневера. Това бяха момичетата, които чиракуваха за дама’тинги , с разбулени лица, но в бяло, което символизираше оброка им към Еверам.

– Някои казват, че самият Еверам забременява Невестите си, а ний’дама’тингите са техни дъщери – каза Манвах.

Иневера повдигна вежда, несигурна дали майка й не се шегува.

Манвах сви рамене.

– Не по-лошо обяснение от другите. Мога да ти кажа, че никоя от другите майки на пазара не е виждала да избират момиче, нито пък е познавала избраница по лицето й.

– Майко! Сестрице!

Соли приближаваше, а зад него – Кашив. Иневера се засмя. Черните му одежди още бяха прашни от Лабиринта, а по щита му, нарамен отляво, личаха нови вдлъбнатини. Кашив, както винаги, беше безупречен.

Иневера се затича и прегърна Соли. Той също се засмя и я вдигна с една ръка, като я завъртя вихрено. Иневера изписка от удоволствие, но и за миг не се стресна. Със Соли наблизо нищо не я плашеше. Той я постави на земята внимателно като перце и отиде да прегърне майка си.

– Какво правиш тук? – попита Манвах. – Мислех, че вече ще си на половината път до двореца на дама Баден.

– Така е – каза Соли, – но не можех да оставя сестра си да отиде на своя Хану Паш , без да й пожелая всички благословии на Ала.

Той разроши косата на Иневера. Тя посегна към ръката му, но както винаги той бе твърде бърз и я отдръпна навреме.

– Дали Татко ще дойде също да ме благослови? – попита Иневера.