Питър Брет: Дневната война

В другия край на дюкяна сестрите съпруги на Криша продължаваха да бият Касаад.

– Пищи като женичка – рече една през смях и отново го удари между краката.

– И се бие още по-зле! – извика втората.

Пуснаха раменете му и Касаад се строполи на пода, хълцайки, а от лицето му се лееха болка и унижение. Жените го оставиха и се заеха да ритат купчините кошници и да ги мачкат със сопите си.

Иневера се опита да се отскубне, но момичетата само я стиснаха по-здраво.

– Мирувай или ще ти счупим пръстите и никога повече няма да плетеш!

Иневера спря, но присви очи и се приготви да настъпи здраво глезена на най-близката. Манвах поклати глава. „Не.“

Касаад изплю храчка кръв и се надигна на лакти.

– Блудници! Почакайте даматът да чуе...!

Криша го прекъсна с изкискване.

– Кой дама ще те изслуша ? Какво ще им кажеш, Касаад, сине на Касаад, че си се напил с коузи и са те пребили жени? Няма да посмееш да го кажеш даже на аджин’пала си, докато те опъва отзад тази вечер!

Касаад се помъчи да се изправи, но една от жените го изрита отново в стомаха и той се претърколи по гръб. Не помръдна.

– Пфа! – извика тя. – Напика се като пеленаче.

Всички се разсмяха.

– Добра идея! – провикна се на свой ред Криша, отиде до една разпиляна купчина кошници и набра робата си около кръста. – Защо да се потим с тези проклети кошници, като можем просто да ги омърсим?

Приклекна и започна, като движеше хълбоци наляво-надясно, за да улучи колкото може повече кошници. Останалите отново се засмяха и вдигнаха робите си, за да последват примера й.

– Клетата Манвах! – подиграваше се Криша. – Един съпруг, един син и нито един мъж. Онзи на пода е по-зле и от кхафит, а отрочето ти няма време дори да дойде от смукане на членове.

– Не съвсем.

Едрата длан на Соли се сключи около китката на едно от момичетата, хванали Иневера. Грозноликата девойка изпищя от болка, когато Соли изви ръката й и същевременно изрита сестра й на пода.

– Млък – каза й той и я изблъска. – Докосни сестра ми пак и ще ти отрежа пръстите.

– Да видим, пуш’тинг – каза Криша.

Сестрите й бяха пуснали робите си и вече обграждаха Соли с готови за удари сопи. Криша тръсна длан и собствената й сопа се подаде от ръкава.

Иневера сподави дъх от страх, но Соли закрачи към трите жени безстрашно, невъоръжен. Първата замахна, но Соли я изпревари и се дръпна встрани, като я хвана за лакътя. Усука го и нещо изпука – жената изкрещя, а сопата й вече беше в ръцете на Соли. Другата го нападна, ала той отклони с лекота удара й и нанесе един право в лицето й. Движеше се плавно и отработено, като насред танц. Иневера го беше гледала как се упражнява в шарусахк , когато си идваше у дома от Хану Паш по Новолуние. Жената се строполи и отмести булото си, за да изплюе голяма кървава храчка.

Соли пусна сопата и просто улови свистящото оръжие на Криша в едната си ръка. Хвана я за врата с другата и я наведе над купчина кошници. Заби главата й в една от тях за всеки случай и се пресегна за крайчеца на робата й, надипли я около кръста й.

– Моля те – виеше Криша. – Прави ме каквото щеш, но дъщерите ми са още девствени!

– Пфа! – Соли се изплю с отвращение. – По-скоро бих чукал камила, отколкото теб!

– О, хайде, пуш’тинг – рече тя с презрение и раздвижи бедра пред него. – Престори се, че съм мъж, и ми го сложи отзад.

Соли започна да налага Криша със собствената й сопа. Гласът му беше дълбок и се чуваше през плющенето и болезнения рев на жената. – Не е нужно да си пуш’тинг , за да не искаш да си го втъкваш в купчина тор. Колкото до дъщерите ти, с нищо няма да им преча да си намерят някой несретен кхафит и най-после да си забулят грозните муцуни.

Свали ръка от врата й, но продължи да я бие, като така изпроводи и нея, и останалите жени вън от дюкяна. Дъщерите на Криша крепяха куцащите й сестри, за да могат и петте да се скрият по-бързо надолу по алейката.

Манвах се изправи и се отупа. Пренебрегна Касаад и отиде при Иневера.

– Добре ли си?

Иневера кимна.

– Провери стоката – каза Манвах. – Не успяха съвсем да я съсипят. Виж колко можем да спасим...

– Късно е – рече Соли и посочи нагоре по алеята.

Наближаваха трима шаруми с черни роби без ръкави и с нагръдници от черна стомана, всеки оформен като съвършен гръден кош, тъй че да предпазват съвършените гръдни кошове отдолу. Черни копринени ивици пристягаха едрите им бицепси, а на китките си носеха обковани със стомана кожени предпазители. На гърбовете им лъщяха ярки позлатени щитове и носеха късите си копия небрежно, като пристъпяха с непринуденото изящество на дебнещи вълци.