Питър Брет - Дневната война

Точно тогава завесата прошумоля и иззад нея се чу стон. Миг след това се появи Касаад. Бащата на Иневера не погледна към жена си, когато я избута от сянката с върха на обувката си и зае мястото й. Сложи на земята две възглавници и се просна на тях – вече гаврътваше първата си чашка коузи. Наля си втора, като примижваше срещу светлината. Както винаги погледът му се плъзна покрай Иневера, сякаш не съществуваше, и се спря на брат й.

– Соли! Остави тая кошница! Вече си шарум , не си хаби ръцете като някой кхафит !

– Татко, трябва да довършим поръчката скоро – каза Соли. – Кашив...

– Пфа! – възкликна Касаад и махна с ръка пренебрежително. – Не ме е грижа какво иска оня мазен благоуханен пуш’тинг ! Остави кошницата и стани, преди някой да те види как си цапаш черните дрехи. И бездруго си пилеем целия ден на този мръсен пазар.

– Сякаш не знае откъде идват парите – промърмори Соли, твърде тихо, за да го чуе Касаад. Не спря да плете.

– Или храната на масата му. – Манвах завъртя очи и въздъхна. – По-добре да направиш каквото ти казва.

– Ако вече съм шарум , мога да правя каквото поискам. Кой е той, че да ми казва дали мога, или не мога да плета кошници, ако това ме успокоява? – Докато Соли говореше, ръцете му набраха скорост, а очертанията на пръстите му се размиха. Привършваше и очевидно възнамеряваше да не пуска кошницата. Иневера го гледаше удивено. Соли можеше да плете почти толкова бързо, колкото Манвах.

– Той ти е баща – каза тя – и ако не правиш каквото ти казва, всички ще съжаляваме.

Обърна се към Касаад с меден гласец.

– Двамата със Соли трябва да стоите само докато даматът си поиска кошниците привечер, съпруже.

Изражението на Касаад се вкисна и той обърна поредната чашка.

– С какво съм наскърбил Еверам, та аз, прочутият Касаад асу Касаад Ам’Дамадж Ам’Каджи, запратил неизброими алагаи в бездната, да се унижавам да пазя купчина кошници? – Той посочи огромната свършена работа с отвратен поглед. – Би трябвало да свикам славните си другари и да потеглим към Лабиринта!

– Има предвид да се напива с другите шаруми – измърмори Соли на Иневера. – Рано сбраните воини стигат до центъра на Лабиринта, където битките са ожесточени. Колкото повече се излежава, толкова по-малка е възможността да срещне алагаи , докато е пиян като камилска пикня от това коузи.

Коузи. Иневера го мразеше. Ферментирало зърно с добавена канела – продаваше се в малки пръстени бутилки и се пиеше от още по-малки чашки. Само като помиришеше някой празен съд, Иневера се замайваше и ноздрите й започваха да парят. Нямаше никаква следа от канела. Казваха, че вкусът се усещал след три чашки, но пък след три чашки коузи можеш ли да имаш вяра на когото и да било? Знаеше се, че добре си отива с преувеличенията и самовеличаенето.

– Соли! – провикна се Касаад. – Остави работата на жените и ела да пием! За смъртта на четирите алагаи , които срази снощи!

– Все едно съм свършил работата на целия отряд сам – промърмори пак Соли. Пръстите му набраха още повече скорост. – Не пия коузи, Татко. Евджахът забранява.

Касаад изсумтя и обърна още една чашка.

– Манвах! Приготви на тоя светец, шарик Соли, малко чай! – Понечи да си сипе още коузи, но от гърлото на бутилката се процедиха едва няколко капки. – И ми донеси още едно коузи.

– Еверам да ми дава търпение – примоли се с досада Манвах. – Това беше последната бутилка, съпруже.

– Ами излез и купи още – сопна се Касаад.

Иневера чуваше как майка й скърца със зъби.

– Половината шатри на пазара вече са затворени, съпруже, а трябва да довършим кошниците, преди да дойде Кашив.

Касаад махна с ръка отвратен.

– Кого го е грижа, ако онзи презрян пуш’тинг чака?

Соли просъска и на ръката му покапа кръв: беше се порязал на листо. Стисна челюст и продължи.

– Прости ми, почитаеми съпруже, но посредникът на дама Баден няма да чака – рече Манвах, продължавайки със собствената си кошница. – Ако Кашив дойде и поръчката не е готова, отново ще си купи кошниците от Криша надолу по улицата. Без тази поръчка няма да имаме пари за военния налог, камо ли за още коузи.

– Моля!? – извика Касаад. – Какво ми правите с парите? Нося по сто драки на седмица!

– И половината заминават при дамата за военния налог – рече Манвах, – а и винаги си заделяш по двайсет за харчене. Останалото отива, за да имаш коузи и кускус, и дори така не стига, когато доведеш половин дузина жадни шаруми в края на всяка седмица. Коузито е скъпо, съпруже. Даматите режат палците на всеки кхафит , когото заловят да го продава, а те пък включват този риск в цената.