Питър Брет - Дневната война

Дворецът имаше седем крила, едно за всеки от Устоите на Рая, като централното крило сочеше към слънцето Анох, нетленното обиталище на Каджи. Това бе личното крило на дамаджи’тингата и не след дълго Иневера се озова в пищното приемно помещение на Първата Невяста. Тя нареди на Кева и Мелан да почакат отвън.

– Седни – рече дамаджи’тингата и й даде знак към едно от кадифените канапета пред полираното дървено бюро. Иневера плахо приседна, малка и незначителна в огромния кабинет. Кенева се намести зад бюрото си и сплете пръсти, взряна в Иневера, която се сви пред погледа й.

– Кева ми каза, че знаеш за съименницата си – изрече мрачно Кенева, а Иневера не разбра подиграва ли й се, или й предстои страшен изпит. – Кажи ми какво знаеш за нея.

– Иневера е дъщерята на Дамадж, най-близкия приятел и съветник на Каджи – рече Иневера. – В Евджаха пише, че била толкова красива, че Каджи се влюбил в нея от пръв поглед и рекъл: волята на Еверам е тя да е първа сред съпругите ми.

Кенева изсумтя.

– Дамаджата била много повече от това, момиченце. В постелята на Каджи тя е шепнела мъдрост в ухото му и го е издигнала до нечувана мощ. Мълви се, че е говорила с гласа на Еверам и затова името й е синоним на Неговата Воля.

– Иневера също е била първата дама’тинга – продължи Кенева. – Дала ни е лечителството, отровителството и магията на хора . Изтъкала Непровидното наметало на Каджи и е изписала защитите по всепоразяващото му копие и короната му.

Кенева едва сега сякаш наистина насочи вниманието си към Иневера.

– И една Иневера ще дойде отново в редиците ни, когато Шарак Ка наближи, за да възвести следващия Избавител.

Иневера не смееше да диша, но Кенева търпеливо я наблюдаваше.

– Стотици момичета съм виждала да немеят като теб, но никоя не е създала Избавител. Колко сте само в клана Дамадж? Двайсет?

Иневера кимна и Кенева изпръхтя. От бюрото си извади тежка книга с износен кожен гръб. Някога бе имала и позлатени илюстрации, но от финия слой бяха останали само блещукащи петънца.

– Евджах’тингата – рече Кенева. – Ще я прочетеш.

Иневера се поклони.

– Разбира се, дамаджи’тинга , макар вече много пъти да съм чела Светата книга.

Кенева поклати глава.

– Чела си Евджаха, версията на Каджи, която се изменя през годините и се нагажда според кроежите на даматите . Но Евджаха е само половината история. Евджах’тингата, другата й половина, е писана от самата дамаджа и съдържа личните й прозрения и описания как се е издигнал Каджи. Ще наизустиш всяка страница.

Иневера пое книгата. Страниците бяха невъзможно тънки и фини, ала Евджах’тингата бе дебела поне колкото Евджаха, която Манвах я бе научила да чете. Долепи Книгата до корема си, като че да я предпази от крадци.

Дамаджи’тингата й даде и торбичка от плътно черно кадифе. Нещо вътре изтрака, когато торбичката падна в дланта на Иневера.

– Торбичката ти с хора – рече Кенева.

Иневера пребледня.

– Вътре има демонски кости?

Кенева поклати глава.

– Ще минат месеци, преди да се сдобиеш с дисциплината дори да докосваш истински хора , и навярно още години, преди да ти позволим да влезеш в една от Стаите на сенките, за да изваеш заровете си.

Иневера развърза вървите и изсипа съдържанието на торбичката в ръката си. Седем пръстени зарчета, всяко с различен брой стени. Бяха лакирани, тъй че да приличат на демонска кост, а по всяка стена в червено бяха изрисувани различни символи.

– Заровете могат да ти разкрият всички тайнства на света, ако се научиш истински да ги разчиташ – каза Кенева. – Тези тук ще ти напомнят накъде се стремиш и ще ти помагат в ученето. Голяма част от Евджах’тингата е посветена на това да ги проумееш.

Иневера върна заровете в торбичката и я затвори, като я прибра на сигурно в джоба си.

– Ще те ненавиждат – рече Кенева.

– Кой, дамаджи’тинга ? – попита Иневера.

– Всички. И Невести, и Вречени. Нито една жена тук няма да те посрещне с добре дошла.

– Защо?

– Защото майка ти не е дама’тинга . Не си родена в бяло – отвърна Кенева. – За последно заровете повикаха момиче отвън преди две поколения. Ще трябва да се трудиш два пъти по-усилено от другите, за да заслужиш булото си. Сестрите ти се обучават от рождението си.

Иневера се опита да осмисли чутото. Извън двореца всички вярваха, че дама’тингите са неопетнени от мъжка ласка. Дама’тингите пък се надсмиваха над това.