Питър Брет - Дневната война

Иневера бе направила достатъчно кошници, за да може да познае кога една плетка е добра – а това беше съвършена плетка. Нещо толкова сложно можеше никога да не се охлаби, а някой недостатъчно умел би могъл само с една грешка да го направи невъзможно за разплитане.

– Плетеното бидо е като тъканта на твоята собствена плът, която пази девствеността ти – рече Кева и подхвърли на Иневера дебело кълбо тънка бяла коприна. – Ще го носиш през цялото време, освен когато се къпеш или когато ходиш по нужда тук, в най-дълбоката зала на Подземието. При никакви обстоятелства няма да напускаш Подземието без него и ще бъдеш наказвана, ако не е сплетено както трябва. Мелан ще те научи. За дъщеря на кошничарка не би трябвало да е голямо предизвикателство.

Мелан изсумтя и Иневера преглътна на сухо, опитвайки се да не зяпа плешивата глава на другото момиче, което крачеше към нея. Беше много хубава без усукания около себе си плат. Изпъна ръце, всяка обвита в поне три метра коприна. Иневера стори същото и двете прекрачиха нишките и ги опряха на дупетата си.

– Първата плетка се нарича Еверам ни брани – каза Мелан, опъна коприната и я кръстоса върху половите си органи. – Кръстосва се седем пъти, по веднъж за всеки от Устоите на Рая. – Иневера повтори движението и успя доста време да следва плътно движенията на Мелан, преди Кева да се намеси.

– Коприната е усукана накриво, започнете отначало – каза дама’тингата .

Иневера кимна и момичетата разплетоха всичко и започнаха пак. Иневера, смръщила вежди, се стараеше с всички сили да копира плетката идеално. Кенева бе казала, че Мелан ще понесе последствията от грешките й, а не искаше да наказват момичето заради несръчността й. Успяха да стигнат чак до чалмите, преди дама’тингата да се обади отново.

– Не толкова стегнато – каза Кева. – Привързваш бидо, а не смазания череп на шарум . Отново.

Мелан изгледа Иневера с такова раздразнение, че тя се изчерви, но отново развъртяха ръце отзад напред и после започнаха наново.

Иневера усещаше ритъма на плетката. Идеше й естествено и скоро и двете с Мелан стояха в еднакви копринени бидота.

Кева плесна с ръце.

– Може и да има нещо у теб, момиченце. На Мелан й бяха нужни месеци, а беше една от по-схватливите. Нали, Мелан?

– Право дума дама’тингата . – Мелан се поклони сковано и на Иневера й се стори, че Кева се подиграва скрито на момичето.

– Хайде в банята – каза Кева. – Денят напредва, а кухнята скоро ще отвори.

Стомахът на Иневера изкъркори против волята й. Вече не можеше да прецени откога не е яла.

– Скоро, скоро – рече Кева с усмивка. – Когато ти и момичетата сервирате вечеря за другите и измиете съдовете.

Засмя се и посочи към източника на парата и плисъците. Мелан бързо развърза бидото си и пое натам. Иневера се позабави, опитвайки се да не оставя ненужни възли в коприната, и я последва, шляпайки боса по плочките.

Коридорът се отвори към голямо каменно корито с гореща вода, над която се кълбеше пара. Вътре се къпеха десетки момичета, всички плешиви като Мелан. Някои бяха колкото Иневера, други – по-големи, а трети – почти жени. Всички се къпеха в огромното корито или се бръснеха и чистеха ноктите си, приседнали на влажните стъпала по краищата му.

Иневера си припомни кофата топла вода, която споделяше с майка си. Дажбата им не им позволяваше да я пълнят особено често. Тя нагази удивена, а топлотата обгърна краката й – момичето прокара пръсти по повърхността, сякаш докосваше коприна на пазара.

Когато двете с Мелан влязоха, всички завъртяха глави към тях. Изтегнатите на стъпалата момичета скокнаха като подплашени змии. Мелан и Иневера бързо се оказаха обградени.

Иневера се обърна, но пътят вече беше преграден, а обръчът от момичета се стягаше – нито можеха да избягат, нито някой можеше да ги види през скупчилите се край тях тела.

– Това ли е тя?

– Призованата от заровете?

Въпросите се изгубиха сред парата, докато момичетата закръжаха и заоглеждаха Иневера от всеки ъгъл, точно както по-рано Кева оглеждаше заровете си.

Мелан кимна и обръчът се стегна още по-плътно. Погледите им притискаха Иневера като канари.

– Мелан, какво...? – Иневера се пресегна с разтуптяно сърце.

Мелан я стисна за китката, усука я грубо и я изпъна. Иневера залитна към нея и Мелан я сграбчи за косата и използва инерцията, за да потопи главата й.

Надигнаха се няколко мехурчета и след това Иневера чуваше само придошлата отвсякъде вода. Инстинктивно понечи да вдиша и се задави, ала не можеше и да кашля – вътрешностите й се свиха конвулсивно, докато тя се бореше с порива да вдиша отново. Горещата вода щавеше лицето й и Иневера яростно се задърпа, ала Мелан така я бе хванала, че нямаше мърдане. Дробовете на момичето сякаш горяха, ала подобно на Соли в дюкяна, Мелан използваше шарусахк , бърза и прецизна. Иневера нямаше с какво да се противопостави.