Питър Брет - Пустинното копие

— Стената под краката ви — каза Керан и тропна с крак — пази нашите жени и деца, и дори кхафитите — той се изплю през стената — от алагаи . Другите стени — той махна с ръка към виещите се в далечината зидове на Лабиринта — хващат алагаите в клопка при нас .

Щом изрече това, сви юмрук и гордостта, която очевидно изпитваше, бе споделена от всички момчета. Джардир си представи как тича из лабиринта с копие и щит в ръка и сърцето му щеше да полети. По този пропит с кръв пясък го чакаше слава.

Повървяха по върха на дебелата стена, докато не стигнаха дървен мост, който се вдигаше с помощта на гигантска манивела. Той водеше към една от стените на Лабиринта. Повечето бяха свързани с каменни сводове, а останалите бяха достатъчно близо, за да се прескочи от едната на другата. Стените в Лабиринта бяха по-тънки — не повече от трийсет сантиметра на някои места.

— Върховете на стените са коварни за по-старите воини — каза Керан, — но не и за съгледвачите.

Съгледвачите бяха дал’шаруми от племената кревакх и нанджи. Носеха стълби, обковани с желязо, които достигаха три метра и половина. Стълбите можеха да се свързват една с друга или да се използват самостоятелно, а съгледвачите бяха толкова ловки, че можеха да запазят равновесие на върха на неопряна стълба и да огледат бойното поле. Съгледвачите от кревакх бяха подчинени на племето каджи, а тези от нанджи — на Маджах.

— През следващата година вие, момчета, ще помагате на наблюдателите от кревакх — каза Керан, — ще следите за алагайско присъствие и ще докладвате на екипа дал’шаруми долу в Лабиринта, а също така ще изпълнявате и заръките на кай’шарумите .

Нататък денят премина в тичане по върховете на стените.

— Трябва да познавате всеки сантиметър от Лабиринта като собствените си копия! — каза Керан, докато вървяха напред. Бързи и ловки, ний’шарумите надаваха оживени викове, докато скачаха от стена на стена и минаваха по сводестите мостове. Джардир и Абан се смееха от радост.

Едрото тяло на Абан обаче не му помагаше да пази равновесие и на един по-тънък мост той се подхлъзна и падна от стената. Джардир се хвърли, за да хване ръката му, но не бе достатъчно бърз.

— Ний да ме вземе! — изруга той, когато пръстите им се докоснаха за миг и момчето полетя надолу.

Абан нададе кратък стон, преди да се удари в земята, а дори от шест метра височина Джардир видя, че краката на приятеля му са счупени.

Зад Джардир се разнесе гърлен смях като рев на камила. Той се обърна и видя Джурим да се бие по коляното.

— Абан не е никаква котка, а чиста камила! — извика Джурим.

Джардир се озъби и сви юмрук, но преди да се изправи, се появи офицер Керан.

— Мислите, че обучението ви е някакъв майтап ли? — каза той настойчиво. Още преди Джурим да успее да изпъшка някакъв отговор, Керан го хвана за бидото и го хвърли долу при Абан. Момчето, крещейки, прелетя шестте метра, удари тежко земята и повече не помръдна.

Офицерът се обърна към останалите момчета.

— Алагай’шарак не е никакъв майтап — каза той. — По-добре ще е още тук да умрете всички, отколкото да посрамите братята си в нощта.

Момчетата отстъпиха крачка назад, кимайки.

Керан се обърна към Джардир.

— Тичай да уведомиш офицер Кавъл. Той ще прати хора, които да ги отнесат до дама’тингата .

— По-бързо ще е да ги пренесем ние — осмели се да предложи Джардир, тъй като бе наясно, че съдбата на Абан може да зависи от тези няколко безценни минути.

— Само истински мъже могат да влизат в Лабиринта, ний’шарум — сряза го Керан. — Тръгвай, преди да стане тъй, че дал’шарумите да носят трима.

Джардир се промъкна толкова близо, колкото му стигна смелостта и наостри уши, за да чуе тихите думи на дама’тингата , дошла да говори с офицер Керан след овесената каша същата вечер.

— Джурим е счупил няколко кости и има силен вътрешен кръвоизлив, но ще се оправи — каза тя, сякаш обсъждаха нещо не по-важно от цвета на пясъка. Фереджето скриваше изражението й напълно.

— Другият, Абан, си е счупил краката на няколко места. Ще може да ходи, но не и да тича.

— Ще може ли да се бие? — попита Керан.

— Прекалено рано е да се каже — отвърна дама’тингата .

— Ако няма да може, най-добре го убийте още сега — рече Керан. — По-добре мъртъв, отколкото кхафит .

Дама’тингата вдигна пръст срещу него и офицерът се сви.

— Не вие решавате какво ще става в шатрата на дама’тингата , дал’шарум — изсъска тя.