Питър Брет - Пустинното копие

— Ходенето им по земята е тромаво и бавно — отговори Джардир.

— Правилно — рече Керан. — Ако бъдат принудени да се приземят, въздушните демони ще се нуждаят от достатъчно дълга писта или място, на което да се покатерят и от което да литнат във въздуха. Тесните разстояния между стените в Лабиринта са замислени така, че да не им позволяват да излетят. Дал’шарумите по стените ще се опитват да ги уловят с мрежи или да ги омотаят с ласа с тежести. Ваше задължение ще бъде да съобщавате позицията им на воините долу.

Той огледа децата.

— Кой ще ми каже сигнала за „свален въздушен демон“?

Джардир вдигна бързо ръка.

Едва след три месеца Абан и Джурим се завърнаха при останалите ний’шаруми . Абан пристигна на тренировъчната площадка с тежко накуцване и като го видя, Джардир се намръщи.

— Още ли те болят краката? — попита той.

Абан кимна.

— Костите ми може и да са станали по-здрави — каза той, — но със сигурност не са по-прави.

— Още е рано — отвърна Джардир. — След време ще се оправят.

— Иневера — рече Абан. — Кой знае каква е волята на Еверам?

— Готов ли си да се бориш с опашката за каша? — попита Джардир и кимна към офицера, който носеше казана.

Абан пребледня.

— Моля те, не още — каза той — Ако краката ми пострадат, ще съм белязан завинаги.

Джардир се навъси, но кимна.

— Само не се бави много — каза той — да не би да стане тъй, че да бъдеш белязан заради бездействието си.

Като изрече тези думи, Джардир застана с него начело на опашката, а останалите момчета му направиха път като мишки пред котка и им позволиха да отнесат първите паници с каша. Неколцина изгледаха Абан злобно, но никой не се осмели да го нападне.

Джурим не се радваше на подобно предимство, а Джардир го гледаше сурово, защото си спомняше как по-голямото момче се разкиска при падането на Абан. Джурим ходеше леко схванато, но не беше като накуцващия Абан, чиято правилна походка се бе развалила. Момчетата на опашката го изгледаха ядно, но Джурим несмутимо отиде на обичайното си място зад Шанджат.

— Ей, сакатия, мястото е заето — викна Есам, друг ний’шарум , когото Джардир бе надвил. — Марш в края на опашката!

Есам го биваше в боя и Джардир наблюдаваше сблъсъка не без интерес.

Джурим се усмихна и разпери ръце, като че ли щеше да отстъпи безропотно, но Джардир забеляза начина, по който момчето разположи краката си, и не се подведе. Джурим се хвърли напред, сграбчи Есам и го повали на земята. Всичко свърши само за миг и победителят се завърна на полагащото му се място. Джардир кимна. Джурим притежаваше сърцето на истински воин. Джардир погледна Абан, който вече бе омел паницата с овес, без дори да разбере, че е имало бой, и поклати тъжно глава.

— Събирайте се тук, мишоци — извика Кавъл, след като паниците бяха натрупани на едно място. Джардир веднага отиде при офицерите, а останалите момчета го последваха.

— Какво мислиш, че става? — попита Абан.

Джардир сви рамене.

— Съвсем скоро ще разберем.

— Всички ще преминете изпитание за мъжество — рече Керан. — Ще излезете през нощта и ще разберем кой носи сърцето на воин и кой не.

Абан си пое внезапно дъх от страх, а Джардир се развълнува силно. Всяко изпитание неизменно го доближаваше до мечтаната черна роба.

— От няколко месеца нямаме никакви вести от селото Баха кад’Еверам и се страхуваме, че алагаите може да са пробили защитите им — продължи Керан. — Вярно, че бахаваните са кхафити , но те също така са потомци на каджи и дамаджият реши, че не можем да ги изоставим.

— Не можем да изоставим ценната керамика, която ни продават, иска да каже той — промърмори Абан. — В Баха живее Дравази, майсторът грънчар, чиито произведения красят всеки дворец в Красия.

— Само за пари ли мислиш? — сопна му се Джардир. — Дори да бяха най-долните кучета на Ала, пак щяха да са далеч над алагаите и щяха да заслужават закрила.

— Ахман! — извика Кавъл. — Да имаш нещо да допълниш?

Джардир се сепна.

— Не, офицер!

— Тогава си дръж езика зад зъбите — скастри го Кавъл — или ще го отрежа.

Джардир кимна и Керан продължи:

— Петдесет воини, всичките доброволци, ще пътуват седмица до Баха, водени от Дама Кхеват. Вие ще отидете с тях, за да им помагате — ще носите съоръженията им, ще храните камилите, ще готвите и ще точите копията им.

Той погледна Джардир.

— Ти ще бъдеш ний ка за пътуването, сине на Хошкамин.

Джардир се опули. Титлата ний ка , или „пръв сред никакви“, означаваше, че Джардир бе начело на ний’шарумите — не само на опашката за овесена каша, но и в очите на офицерите, — и сега можеше да нарежда на останалите момчета и да ги наказва по свое усмотрение. От години не бе имало ний ка , откакто Хасик заслужи черните си одежди. Това бе невъобразима чест и не се даваше или приемаше току-така — властта, която я съпътстваше, идваше с огромна отговорност. Джардир щеше да отговаря пред Керан и Кавъл за несполуките на останалите момчета и щеше да бъде наказван съответно.