Питър Брет - Пустинното копие

— Настрана! — извика офицер Кавъл, избутвайки момчетата от пътя си. Погледна Шанджат, после Джардир.

— Да ти се не надява човек, момче — изръмжа той.

После извика:

— Връщайте се на опашката или ще изсипем казана в отпадъчните ями!

Момчетата бързо се стекоха обратно по местата си, но Джардир повика Абан насред суматохата и му направи знак да застане зад него на опашката.

— Ей! — извика Джурим, но Джардир го изгледа свирепо и момчето се отдръпна, за да направи място на Абан.

Кавъл ритна Шанджат.

— Ставай, мишок! — извика той. — Не са ти счупили краката, така че не очаквай да те носим до дама’тингата , особено след като те надви един недорасляк!

Сграбчи Шанджат за здравата ръка, издърпа момчето на крака и го завлече към шатрата лечебница. Хлапаците от опашката нададоха подигравателни викове и засвиркаха след ранения.

— Не разбирам — каза Абан. — Защо той просто не се предаде?

— Защото е воин — каза Джардир. — Ти ще се предадеш ли, ако те погнат алагаи ?

Абан потрепери при мисълта.

— Това е различно.

Джардир поклати глава.

— Не, не е.

Хасик и останалите по-големи момчета започнаха тренировки в Лабиринта скоро след като Джардир махна гипса. Те свалиха бидата след година на бойното поле и онези от тях, които оцеляха, заедно с Хасик вече крачеха из тренировъчните площадки с новите си черни одежди и посещаваха знатния харем. Както всички дал’шаруми и те оттук нататък не искаха да имат нищо общо с ний’шарумите .

Времето течеше бързо за Джардир, дните се преливаха един в друг в безкрайна върволица. Сутрините слушаше как даматът възхвалява Еверам и племето каджи. Учеше за останалите красиански племена, защо бяха по-низши и защо Маджах бяха най-слепи за истините на Еверам. Даматът им говореше и за други страни, както и за страхливите чини на север, които са захвърлили копията и живеят като кхафити , в страх от алагаите .

Джардир никога не беше доволен от мястото им на опашката за овесена каша и не спираше да мисли как да се придвижи напред, където паниците бяха по-пълни. Набелязваше си момчета на по-предни места и един по един ги изпращаше в шатрата на дама’тингата , а със себе си на опашката винаги водеше и Абан. На единайсет Джардир вече им бе извоювал места в началото, пред няколко от по-големите момчета, които гледаха да спазват дистанция.

Следобедите прекарваха в тренировки или тичане като мишени за мрежарите от дал’шарум . През нощта Джардир лежеше на студения камък на пода на Каджи’шараджа, напрягаше слуха си, за да чуе шумовете от алагай’шарак отвън, и мечтаеше за деня, когато ще застане редом с истинските мъже.

С напредването на Хану Паш някои от момчетата биваха избирани от дамата за специално обучение и тръгваха по пътя за белите одежди. Те напускаха Каджи’шараджа и повече никой не ги чуваше. Честта да бъде избран за дама подмина Джардир, но това никак не го засегна. Нямаше никакво желание да прекара дните си в четене на древни писания или в гръмогласни възхвали на Еверам. Той бе роден за копието.

Даматът прояви по-голям интерес към Абан, който можеше да чете и смята, но баща му бе кхафит . Даматът не прие добре този факт, макар че срамът реално не се пренасяше от бащата на синовете му.

— По-добре да се биеш — каза накрая даматът на Абан и бодна с пръст широките му гърди. Абан бе запазил много от масата си, но непрестанните сурови тренировки бяха превърнали мазнините му в мускули. Наистина израстваше като страховит воин и щом разбра, че няма да го накарат да сложи белите одежди, въздъхна с облекчение.

Други момчета, прекалено слаби или твърде бавни, бяха изхвърлени от Каджи’шараджа като кхафити и бяха принудени да носят до края на живота си жълто-кафяви дрехи като децата. Това бе далеч по-тежка участ, която хвърляше срам върху семействата им и им отнемаше надеждата да отидат в рая. Тези, които бяха воини по душа, често се записваха като примамки — дразнеха демоните и ги подмамваха до капаните в Лабиринта. Животът им не траеше дълго, но бе достоен и осигуряваше достъп до рая на онези, които инак бяха загубени.

Щом навърши дванайсет, на Джардир за пръв път му разрешиха да види Лабиринта. Офицер Керан заведе най-големите и най-силни ний’шаруми горе на гигантската защитена стена — деветметров отвесен зид от пясъчник, който гледаше към площадката за избиване на демони. Площадката някога бе представлявала цял район от града, докато Красия все още бе имала многобройно население. Беше осеяна с останките от древни колиби и десетки по-ниски пясъчникови стени. Всяка една беше по шест метра висока и издълбана със защити. Някои от зидовете покриваха огромни разстояния и правеха резки завои, докато други бяха съвсем къси или само ъгли. Заедно образуваха лабиринт, осеян със скрити ями, които бяха направени така, че да хващат и задържат алагаите до изгрева.