Майкъл Съливан - Авемпарта

— Добрата новина е, че тази сутрин епископът предостави на Негово Величество списък с потенциалните кандидати — каза Бърнис, при което Ариста вече не трябваше да употребява усилия, за да потиска смеха си: усмивката залезе сама. — Надявам се, че ще бъде онзи прекрасен принц Рудолф, синът на крал Арманд — Бърнис бе вдигнала вежди и се хилеше пакостливо като побъркано пикси. — Той е много красив, дори според мнозина изящен, а Олбърн е чудесно кралство; поне така съм чувала.

— Била съм там и съм го срещала. Арогантен задник.

— Ах, този ваш език! — Бърнис притисна ръце към лицето си и се втренчи към тавана в тиха молитва. — Трябва да се научите да се контролирате. Ако някой ви беше чул… за щастие сме само двете.

Ариста хвърли поглед към Мелиса и останалите две момичета, които се щураха сред дрехите. Мелиса улови погледа й и сви рамене.

— Добре, значи не сте сигурна за принц Рудолф, чудесно. Ами крал Етелред от Уоррик? По-добър от него няма да намерите. Бедният вдовец е най-могъщият монарх в Аврин. Бихте могли да живеете в Акуеста и да сте кралица на Зимните празненства.

— Той трябва да е над петдесет. Да не говорим, че е империалист. По-скоро бих си прерязала гърлото.

Бърнис пристъпи назад и притисна една ръка към врата си, докато с другата подири опора в стената.

Мелиса изхихика и се опита да прикрие това с престорена кашлица.

— Мисля, че си готова, Мелиса — каза Бърнис. — Изнеси нощното гърне на излизане.

— Но подреждането не е… — протестира момичето.

Бърнис я изгледа укорително.

Мелиса въздъхна.

— Ваше Височество — каза тя и направи реверанс на Ариста, сетне взе гърнето и излезе.

— Тя не е имала нищо предвид — каза на Бърнис Ариста.

— Няма значение. Уважението трябва да бъде демонстрирано постоянно. Знам, че съм само луда стара жена, която не е от значение за никого, но мога да ви кажа следното: ако аз бях достатъчно здрава, за да помагам в отглеждането ви след смъртта на майка ви, днес хората нямаше да говорят, че сте вещица.

Очите на Ариста се разшириха.

— Простете, Ваше Височество, но това е истината. Без майка си и лишена от моите грижи, се страхувам, че сте била отгледана зле. Благодаря на Марибор, че се завърнах сега или кой знае какво щеше да стане с вас? Но не се притеснявайте, мила, сега сте на правилния път. Ще видите, всичко ще се нареди, щом ви намерим подходящ съпруг. Всички тези нелепици за миналото ви ще бъдат забравени.

Достойнството и дължината на роклята не позволяваха на Ариста да тича надолу по стълбите. Хилфред се движеше в тръс подире й, мъчейки се да не изостава след внезапното ускорение на принцесата. Бе изненадала телохранителя си. Бе изненадала и себе си. Възнамеряваше да отиде спокойно при брат си и любезно да го запита дали не си е изгубил ума. Планът се бе реализирал с успех до момента, в който подмина параклиса. Сетне започна да се движи по-бързо и по-бързо.

Добрата новина е, че тази сутрин епископът предостави на Негово Величество списък с потенциалните кандидати.

Виждаше усмивката на лицето на Бърнис и чуваше перверзното злорадство в гласа й, като че присъства на нечие обесване и чака екзекутора да ритне кофата.

Надявам се, че ще бъде онзи прекрасен принц Рудолф, синът на крал Арманд.

Бе й трудно да си поема дъх. Косата й се освободи от панделката и се посипа подире й. Докато завиваше покрай балната зала, левият й крак се подхлъзна и Ариста за малко да падне. Обувката излетя и се хлъзна по излъскания под. Тя я остави, накуцвайки напред като каруца със счупено колело. Достигна западната галерия: дълъг, прав коридор, украсен с рицарски брони. Тук тя увеличи скоростта си. Якобс, придворният писар, я съзря от мястото си пред приемната зала и скочи на крака.

— Ваше Височество! — поклони се той.

— Той вътре ли е? — излая тя.

Дребният писар с кръгло лице и червен нос кимна.

— Но Негово Величество има държавна среща. Нареди да не бъде обременяван с…

— Той вече е умствено обременен. Тук съм да вкарам малко разум в хилавото му мозъче.

Писарят се сви. Приличаше на катерица, изложена на буря. Ако имаше опашка, щеше да скрие глава под нея. Зад себе си тя чу познатите стъпки на Хилфред.

Тя се обърна към вратата и пристъпи.

— Не можете да влезете — каза Якобс, изпадайки в паника. — Има държавна среща — повтори той.

Двамата постови от двете страни на вратата направиха крачка напред, за да й попречат.

— Махнете се от пътя ми! — изкрещя тя.