Майкъл Съливан - Зимният фестивал

— Тоя стар парцал? У дома имам пет много по-добри. Не искам да си мокря хубавите в снега.

— Е, Бранд, смяташ ли, че ще можеш да отведеш тези коне в странноприемница „Бейли“?

— Определено, сър. Отличен избор, ако ми разрешите да добавя. Стопанинът е достоен човек, който предлага сносни цени. Самият аз се канех да предложа точно това място.

Ройс му се подсмихна. Насочи вниманието си към две момчета, които стояха настрана, преструвайки се, че не познават Бранд. Помахна им да се приближат. Момчетата се поколебаха, но когато повтори жеста си, неохотно дойдоха.

— Как се казвате? — попита ги той.

— Елбрайт, сър — отвърна по-високото. Това момче бе по-голямо от Бранд и имаше скрит под наметалото нож. Ройс предположи, че той беше водачът на бандата, изпратил Бранд да върши работа.

— Майнс, сър — рече другото момче. То беше най-дребно, а косата му издаваше скорошно подстригване със затъпял нож. Дрехите му се свеждаха до окъсани вълнени парцали. През ризата и панталоните му надничаше розова кожа. Най по мярка му бе зебленият чувал, нахлузен над раменете. Същият материал обвиваше и нозете му, пристегнат с върви.

Ейдриън провери такъмите на коня си, свали дългия си меч и го мушна в ножницата, която носеше на гърба под плаща си.

Ройс подаде два сребърни тенента на първото хлапе, сетне се обърна и към трите.

— Бранд ще отведе конете ни до странноприемницата и ще ни запази стая. Междувременно вие двамата ще стоите тук и ще отговорите на някои въпроси.

— Но, сър, не можем — поде Елбрайт, но Ройс не му обърна внимание.

— Когато Бранд се върне с бележката, ще платя на всеки от вас по един сребърен. Ако не го стори, ако вместо това избяга и продаде конете, ще ви прережа гърлата и ще ви увеся за краката на портата на двореца. Ще събера кръвта ви във ведро и ще я използвам да напиша табела, че Бранд Храбрия е крадец на коне. Сетне ще го открия с помощта на имперската стража и другите връзки , които имам в този град, за да се погрижа и той да бъде подложен на същата процедура — Ройс прониза момчето с поглед. — Разбрахме ли се, Бранд?

Трите момчета се взираха в него със зяпнали уста.

— Велики Мар! Не сте особено доверчив, сър? — рече Майнс.

Ройс се усмихна заплашително.

— Резервацията да бъде на името на Грим и Балдуин. Сега бягай, Бранд, и не се бави. Не искаш приятелите ти да се разтревожат.

Бранд поведе конете, съпроводен от погледите на останалите двама. Елбрайт леко поклати глава, когато Бранд погледна назад.

— Момчета, защо не ни кажете какво сте планирали за тазгодишните празници?

— Ами — започна Елбрайт, — подозирам, че този Зимен фестивал ще бъде най-запомнящият се за сто години насам, със сватбата на императрицата и прочие.

— Сватба? — рече Ейдриън.

— Да, сър. Смятах, че всеки знае. Поканите бяха разпратени още преди месеци. Всички богаташи, дори крале и кралици, идват насам.

— За кого ще се омъжва? — попита Ройс.

— Етелред Тлъсти — рече Майнс.

Елбрайт снижи глас:

— Млъкни, Майнс.

— Той е змия.

Елбрайт изръмжа и му нанесе удар по ухото.

— Такива приказки ще ти докарат въжето.

Обръщайки се отново към Ройс и Ейдриън, продължи:

— Майнс е влюбен в императрицата. Не е във възторг от стария крал.

— Тя е богиня — рече Майнс със замечтани очи. — Веднъж я видях. Покачих се на един покрив, когато щеше да изнася реч миналото лято. Като звезда сияеше. Велики Мар, колко е красива. Личи, че е дъщеря на Новрон. Никога не съм виждал такава красота.

— Виждате ли какво имам предвид? Стане ли дума за императрицата, Майнс пооткача — извини се Елбрайт. — Сега трябва да свикне, че регент Етелред отново ще движи нещата. Не че изобщо е спирал де, с всички тези болести на императрицата и прочие.

— Била е наранена от звяра, когото убила на север — обясни Майнс. — Императрица Модина умирала от отровата му, идвали лечители от всички краища на света, но никой не могъл да ѝ помогне. Тогава регент Салдур се молил седем дни и седем нощи без храна и вода. Марибор му показал, че чистото сърце на една прислужница на име Амилия от Тарин дол притежава силата да излекува императрицата. И тя го стори. Лейди Амилия ѝ върна здравето.

Той си пое дъх, очите му засияха, на личицето му изгря усмивка.

— Майнс, достатъчно — рече Елбрайт.

— А това за какво е? — поинтересува се Ройс, сочейки към скамейките, издигани в средата на площада. — Няма да проведат сватбата тук, нали?

— Не, сватбата ще бъде в катедралата. Тези са за наблюдаващите екзекуцията. Ще убият лидера на бунтовниците.