Майкъл Съливан - Зимният фестивал

Елбрайт се опитваше да запази сериозност, но приказките на Бранд скоро накара всички им да се присъединят към смеха.

— Добре, добре — Елбрайт се успокои и пристъпи към работа. — Дай да видим плячката.

Майнс извади кесията и я подаде с широка усмивка.

— Тежичка е — обяви той.

Елбрайт я отвори и се намръщи, след като надникна в нея.

— Само медни.

Бранд и Елбрайт се спогледаха разочаровано, а временното въодушевление на Майнс се стопи.

— Тежка беше — повтори той, главно на себе си.

— Сега какво? — попита Бранд. — Нов шанс ли ще му дадем?

Елбрайт поклати глава.

— Не. И за известно време всички ще отбягваме църковния площад. Твърде много хора видяха Майнс. Ще се приближим по-близо до портите. Там ще гледаме за новодошли и ще чакаме да ни излезе късметът.

— Искаш ли… — поде Майнс.

— Не. Върни ми ножа. Бранд е на ред.

Момчетата затичаха към стените на двореца, следвайки пъртината на сутрешните патрули. Свиха на изток и излязоха на Имперския площад. Хора от цял Аврин се събираха за Зимния фестивал, така че гъмжеше от потенциални жертви.

— Ето — каза Елбрайт, сочейки към портата. — Онези двамата. Виждате ли ги? Един висок и един дребен.

— Жалка двойка — каза Майнс.

— Изтощени — съгласи се Бранд.

— Вероятно са яздили цяла нощ през бурята — рече Елбрайт с гладна усмивка. — Хайде, Бранд, разиграй услужливото момче от конюшнята. Майнс, гледай и се учи. Това може да е единствената ти надежда, тъй като не те бива да режеш кесии.

Ройс и Ейдриън излязоха на Имперския площад върху замръзнали коне. Прикривайки се от студа, двамата приличаха на призраци, увили се в заснежени одеяла. Макар да се бяха навлекли, не бяха екипирани за зимните пътища, още по-малко за планинските проходи между Ратибор и Акуеста. Снежната буря само бе увеличила трудностите им. Докато двамата спираха конете си, Ройс зърна Ейдриън да сгрява с дъх шепите си. Не разполагаха с ръкавици. Ейдриън бе увил пръсти в парчета от одеялото, а Ройс избра да пъхне ръце в ръкавите. Този вид на ръцете му го притесняваше, напомняше му за стария магьосник. Минавайки през Ратибор, двамата бяха научили подробности за убийството му. Сторено късно през нощта, то бе затворило устата на Есрахаддон завинаги.

Бяха възнамерявали да си вземат ръкавици, ала при пристигането си в Ратибор видяха обявления за предстоящата екзекуция на националистическия лидер. Империята планираше да изгори Дигън Гаунт публично в Акуеста като част от честванията на Зимния фестивал. Ройс и Ейдриън бяха прекарали месеци из вълните и джунглите, дирейки Гаунт. Сега да открият местоположението му, залепено на всеки кръчмовен праг, бе едновременно удар и облекчение. Страхувайки се да не изникне нещо, което да ги забави, бяха поели на път още на следващата сутрин, много преди дюкяните да отворят.

Размотавайки шал, Ройс свали качулка и се огледа. Заснеженият дворец заемаше цялата южна част на площада, а сергии и магазини се задоволяваха с останалото. Кожари предлагаха подплатени наметала и шапки. Обущари приканваха минувачите да си смажат обувките. Пекари изкушаваха пътниците с оформени като снежинки бисквити и сладкиши с пудра захар. Шарени флагове оповестяваха наближаващите празници.

Ройс тъкмо бе слязъл от седлото, когато при тях дотича хлапе.

— Да взема конете ви, господа? Една нощ в конюшнята само срещу сребърен на глава. Лично ще ги изчеткам, ще се погрижа да получат добър овес.

Слизайки и отмятайки собствената си качулка, Ейдриън му се усмихна.

— А ще им изпееш ли приспивна песничка?

— Разбира се, сър — отвърна хлапето, без да трепне. — Ще ви струва още две медни, обаче имам много красив глас, да.

— Навсякъде в града вземат пет медни, за да настанят кон — каза Ройс.

— Не и този месец, сър. Празничните цени започнаха преди три дни. Конюшните и стаите се пълнят бързо. Особено тази година. Късметлии сте, че дойдохте толкова рано. Само след две седмици ще настаняват конете из полетата, а хората ще нощуват върху пръстени подове срещу пет сребърни. Един сребърен тенент за кон е добра цена. След няколко дни ще струва двойно.

Ройс внимателно го оглеждаше.

— Как се казваш?

— Бранд Храбрия ми казват — той се поизпъна, оправяйки яката на туниката си.

Ейдриън се изкикоти и попита:

— И защо?

— Защото никога не отстъпвам от битка, сър.

— Така ли си взел тази туника? — попита го Ройс.

Момчето сведе глава, като че забелязваше одеждата за пръв път.