Майкъл Съливан - Персепликуис

— Вече започнах с полагането на основите за скрипториума — каза му Магнус. — Пет пъти по-голям е от онзи в Уиндското абатство.

— А Цензариума? — Ариста погледна към джуджето.

Магнус се усмихна засрамено.

— Стените вече се издигат. Ей там вляво са.

— Значи вече е решено? — запита тя, преструвайки се на разгневена.

— Макар със сигурност никой — умело отвърна Нимбус, — най-малко тук присъстващите, да би могъл да иска нещо повече от двама ви, макар да сте си заслужили дълга почивка, бях убеден, че никой от вас не ще изостави императрицата или империята, за която се сражавахте толкова усилено.

— Къде ще бъде рицарската зала? — попита Ейдриън.

Магнус посочи:

— Срещу Цензариума, разбира се. Точно както в стария град.

— Поне ще бъдем съседи — каза Ейдриън.

— Може да обядваме заедно — ухили му се Ариста.

— А между тях ще е фонтанът със статуята на Олрик, Уайът и Елдън — обясни Модина.

— Е? — попита Ейдриън.

Ариста присви очи и сви устни.

— Заменяш се с нас, нали? — попита тя Нимбус.

— Вие сте семената на новия съвет.

— Поне си честен. Добре — рече тя, сетне погледна към Магнус. — Обаче аз ще бъда тази, която ще украси вътрешността на Цензариума. Виждала съм джуджешкия вкус и той не е благоприятен за Изкуството.

Магнус се намуси и промърмори нещо под носа си.

Вратата на двореца се отвори и Ройс пристъпи навън.

— Ейдриън, знаеш ли къде… — той спря в мига, в който видя Нимбус. По лицето му се изписа шок.

— Ройс? — попита Ейдриън.

Ройс не каза нищо, само продължи да се взира в канцлера.

— О, да — рече Модина. — Не си срещал Нимбус, нали?

— Напротив — отвърна Ройс. Той пристъпи напред, приближавайки се към канцлера. — Мислех те за мъртъв.

— Не — отвърна Нимбус. — Още съм жив, скъпи приятелю.

Всички ги гледаха объркани.

— Но как?

— Има ли значение?

— Върнах се — каза Ройс. — Исках да те освободя. Опитах да те спася. Но Амброуз каза…

— Зная, но не аз бях този, който се нуждаеше от освобождаване, нито този, когото трябваше да спасяваш.

Бе ясно и свежо утро. Златиста светлина огря Амбертън и хвърлените от нея сенки се отпуснаха върху никнещия град, издигащ се над земята като новозасадени надежди. В долината около Бернум се виеше ниска мъгла. Въздухът бе тих и спокоен дори и на върха на хълма.

Модина вече бе станала. Уви раменете си в плащ и се отправи към верандата. Откри Ройс там, увесил крака, гледайки как момичетата търчат надолу по оросения хълм, преследвайки мистър Рингс.

— Осъзнаваш, че отнемаш една от любимките ми — рече тя.

Той кимна.

— Направих лорд Уирамлин от племето Ейлиуин стюард и му дадох напътствия да управлява в мир. Оставих ги сами за твърде дълго и трябва да ги нагледам.

Ройс погледна към момичетата.

— Пък и не искам тя да порасне, знаейки само половината история. Искам и да я види с очите си. Трябва да прекося Нидвалден, където не е стъпвал човешки крак, да видя Естрамнадон и Протодървото. Сега три хиляди години изглеждат страшно много време, но един ден… И за двете страни ще е по-добре, ако бъдем мирни съседи. Те не са готови да приветстват хората, нито хората са готови да се прегърнат с тях, но може би с времето…

— Помолих част от онези със смесена кръв да си съберат нещата и да ме чакат при Авемпарта. Вече не сме много — срамота, тъй като те биха станали чудесни посланици, стъпили с по един крак във всяка земя. Биха могли да станат мостове към бъдещето. Ще започнем там, сетне ще ги изпратя обратно. Може би един ден ще видим истински мост над Нидвалден с коли, движещи се и в двете посоки.

Той посочи към двете момиченца.

— Това е началото. Наследникът на единия престол и наследникът на другия преследват заедно голям мишок.

Ейдриън и Ариста също излязоха на верандата. Настаниха се до Ройс и кимнаха.

— Просто се грижи добре за нея — каза Модина.

— Повярвай ми, и косъм няма да падне от главата ѝ, докато съм жив.

Ейдриън внезапно се изсмя и двете се обърнаха към него.

— Какво? — попита Ариста.

— Просто си представих бедните ухажори на Мерседес. Представяте ли си куража на хлапето, което би попитало него за ръката ѝ?

Всички се изсмяха — с изключение на Ройс, който се навъси и промърмори:

— Претенденти? Не се бях замислял…

Ейдриън го плесна по рамото.

— Хайде, ще ти помогна за багажа.

Ройс приключи и с последните дисаги на товарния кон, който прислужниците бяха приготвили. Отново провери ремъците на понито, което Мерседес щеше да язди. Никому нямаше да повери сигурността на седлото ѝ.