Майкъл Съливан - Персепликуис

С наближаване на Летния фестивал хералди обхождаха всяко кътче на империята, оповестявайки новини за Нови Персепликуис. Първите сгради вече се издигаха на хълма, позволявайки на императрицата да премести двора си. Тя възнамеряваше да използва празника да почете онези, които бяха изложили живота си на риск за империята.

Игрите се проведоха в новооснования град, който все още в голяма степен представляваше разчертани пространства. Хиляди се стекоха с надеждата да зърнат сър Ейдриън или сър Бректън, но никой от двамата не влезе в турнира. Сър Ренуик си спечели голяма слава, поваляйки от коня сър Елгар във финалния двубой.

Но гвоздеят на празненствата бе сватбата на сър Бректън с лейди Амилия на лунна церемония, водена от патриарх Мъртън. В последния ден на празненствата императрицата оповести, че е взела за своя дъщеря полуелфа Али, от този момент известна като принцеса Алиена Новронска.

Честванията продължиха две седмици. Когато всичко свърши, пътищата се изпълниха с коли и каруци на поемащите на дълъг път обратно към дома. Върхът на Амбертън, вече известен като Нови Персепликуис, още веднъж бе изпълнен с ехтене на чукове, длета и триони. По южния склон пасяха овце, а по северния крави.

Със залеза започнаха да се появяват светлини по прозорците на „двореца“ — семпла сграда с тридесет стаи. Тя бе първата от джуджешките постройки и бе предназначена за прислугата. Засега в нея се помещаваше имперското правителство.

На стъпалата ѝ, които бяха широки и разкриваха прекрасна гледка, се бе събрала малка групичка, която наблюдаваше залеза и приближаването на имперската каляска.

— Наистина става отлично — обърна се Ейдриън към джуджето, докато стоеше, прегръщайки Ариста. Той беше облечен в мека туника, а тя в удобна синя ленена рокля. — Трудно е да си представя, че само преди четири месеца се бих тук.

Сега изчистената земя разкриваше площи, където постройки щяха да бъдат построени отчасти в хълма. Огромни каменни блокове оформяха ъглите край бъдещи стени, пътища и алеи. Повечето бяха правоъгълни, но имаше осмоъгълни и дори изцяло кръгли. А имаше и такива, които не подлежаха на описание, докарвайки удивление.

— Красиво е — каза Ариста.

— Ба! Още нищо не сте видели! — изсумтя Магнус. Потупа се по челото. — Само ако можехте да надникнете какво има тук, тогава щяхте да го оцените. Този град ще посрами оня отдолу.

Той зарея поглед.

— Ще отнеме време — години, вероятно десетилетия… Но да, ще бъде красиво.

Вечерният летен ветрец довя кикота на децата, докато Али и Мърси преследваха светулки по склона, недалеч от зелениката, където пет момчета бяха прекарали дни в палатка, която наричаха Бърлогата.

Каретата спря и белоперукестият канцлер Нимбус слезе от нея. Бе облечен в обичайните си крещящи цветове, а на врата му висеше тежката златна верига, оказваща длъжността му. Усмихна се на Амилия и Модина, покланяйки се дълбоко.

— Крайно време беше — отбеляза Модина, която се надигаше да го посрещне.

— Простете, Ваше Високопреосвещенство — той се отръска. — Но имаше много за вършене преди духването на последната свещ в Акуеста.

— Колко ще останеш? — запита Амилия.

— Боя се, че няма да е дълго. Дойдох само да видя какво сте започнали и да се сбогувам.

— Не мога да повярвам, че няма да останеш. Не зная как ще се оправям без теб.

— Уви, както казах на Ваше Високопреосвещенство в нашата кореспонденция, време е да продължа напред. Държите нещата под контрол. Нови Персепликуис напредва по план. И двамата знаем, че приех тази длъжност временно. Потеглям утре сутрин.

— Наистина? — запита Амилия. — Толкова скоро? Мислех, че ще останеш поне за няколко дни.

— Страхувам се, че е така, милейди. Сбогувал съм се многократно и зная, че е добре да става кратко.

— Беше чудесен — каза му Модина, стискайки ръката му. — Империята нямаше да оцелее без теб. Всеки поданик ти дължи благодарност.

Нимбус се обърна към Амилия, сочейки към императрицата.

— Свършихме добра работа с нея, нали? Смятам, че дъската наистина помогна.

— Да — съгласи се Амилия и изтича надолу по стълбите, прегръщайки го силно. Целуна го по бузата, с което го сепна. — Благодаря ти. Благодаря за всичко.

Модина направи на канцлера знак да се приближи и прошепна нещо в ухото му.

— О, да, новата двойка — рече Нимбус, поглеждайки към Ейдриън и Ариста. — Поздравления за сватбата ви. Какво ще правите сега?

— Да — каза Модина. — След като меденият месец свърши и ти беше ръкоположен, сър Ейдриън, какви са плановете ти?