Майкъл Съливан - Персепликуис

— За теб всичко е толкова лесно — отвърна Ройс, обърсвайки очи.

— Просто за мен чашата е винаги пълна наполовина. Как е твоята напоследък?

— Представа нямам. Още не съм свикнал с размера ѝ.

Ейдриън кимна.

— И като стана дума за чаши…

Той повдигна глава, дочувайки звука на цигулка и кавал. Прегърна приятеля си през рамо и го отдръпна от моста.

— Какво ще кажеш за една халба от пивото на Армигил?

— Знаеш, че мразя бира.

— Не съм сигурен, че вареното от нея може да се нарече бира. Мисли за него по-скоро като за… преживяване.

Изненадващо количество хора оцеляха от нападението над Акуеста и излязоха от подземните си скривалища в един друг свят. Елфите ги нямаше, както и града. Бяха останали само телата на загиналите и руините от някога масивните стени. В последващите седмици времето се стопли, снегът се стопи и хората поеха по пътищата. Мнозина се отправиха на юг или на изток към Колнора, която бе останала непокътната. Родените на север се завърнаха сред пустош, която се заклеха да застроят отново. Малка част останаха в Акуеста, вдигайки камъните и смитайки прахта.

Императрицата се установи в имението на лорд Балдуин. Преместването на правителството отне няколко седмици, но скоро пратеници в имперски униформи плъзнаха по пътищата, носейки новини и заповеди от императрицата.

За ужас на акуестанци, императрицата реши да не се връща. Тя оповести плановете си да построи нов град на хълма Амбертън, който да се нарича Нови Персепликуис, вземайки името на древната имперска столица. Свика всички инженери, каменоделци, дърводелци, пътни работници и мнозина други занаятчии. Тъй като много бяха безработни, а една голяма част — и бездомни, те се стичаха натам. Сред тях имаше и изненадващ брой джуджета, най-голямата група от дребния народ, която се бе повявала от векове. Никой не знаеше откъде изникнаха, но щом пристигнаха, работата закипя и преминаващите край хълма се удивляваха от звуците на чукове в нощта.

Сред хората плъзнаха слухове. Една история настояваше, че не елфите били разрушили Акуеста, а националисти, които пуснали лъжи за тях, за да всеят смут. Дигън Гаунт се сражавал срещу избраника на императрицата, сър Ейдриън, за да се разреши съдбата на империята. Друга мълва твърдеше, че Напаст Ръфъсова се бил вдигнал от гроба и опустошавал наред, дирейки императрицата. Когато я открил в Акуеста, тя го отвела настрана, за да запази хората си, убивайки го отново на върха на хълма. Казваха, че трупът му останал на тайно място, охраняван от пазачи, за да не се съживи отново.

Най-немислимата — и съответно най-популярна — история разказваше за удивителни приключения с чудовища, герои и злодеи. В нея се говореше как елфите нападнали и нищо не можело да ги спре. Но мъдрата императрица изпратила десетима герои в недрата на Елан, за да донесат Релакан от гроба на Новрон. Сред тях бил тешлорът сър Ейдриън, джуджешки принц, с когото те се сприятелили в дълбините, набожен монах, последният жив гигант и добрата чародейка Ариста — чиято зла близначка била Вещицата от Меленгар. Историята мълвеше как храбрият отряд си проправял път през пещери, преплувал сияещите води на подземно море, сражавал се с орди гоблини и убил гиларабрин. Въоръжен с Релакан, сър Ейдриън надвил краля на елфите и спасил империята. Историята непрекъснато се обогатяваше, включвайки и нови образи като крадец, моряк и майстор мечоносец.

От значение бе само това, че императрицата беше невредима и че Амилия Обичната бе с нея. Но не всички новини бяха приветствани, тъй като новите укази обявиха джуджетата и полуелфите за пълноправни граждани на империята. Това породи Пролетните бунтове в Колнора и Вернес, които сър Бректън потуши.

На север кралство Меленгар бе почти изчезнало. Елфите бяха доразрушили пощаденото от имперската инвазия. Младият крал Олрик, който нямаше наследници, не се завърна, сестра му също. След повече от седемстотин години династията на Есендън спря да управлява. Граф Моувин Пикъринг, понастоящем имперски губернатор Пикъринг, пое управлението на провинция Меленгар. Той бе добър и справедлив човек, не след дълго се разнесоха слухове за предстоящата му сватба с лейди Аленда Ланаклин.

Смъртта на Арчибалд Белънтайн остави провинция Чадуик без владетел. Тази празнина бе запълнена, когато императрицата ръкоположи Дигън Гаунт за граф. В речта си тя спомена, че това било не само заслужено, но и подходящо.