Майкъл Съливан - Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга

— Ройс — рече Гуен, — един потенциален клиент посети Дома по-рано вечерта. Бе твърде нетърпелив да говори с един от вас. Уредих ви среща за утре вечер.

— Познаваш ли го?

— Разпитах момичетата. Никое от тях не го е виждало преди.

— Беше ли обслужен?

Гуен поклати глава:

— Не, интересуваше се от наемни крадци. Странно е как мъжът очаква проститутките да знаят всичко, когато той търси информация, но смята, че момичето ще пази неговите тайни до гроб.

— Кой говори с него?

— Тюлип. Каза, че бил чужденец, тъмнокож и спомена още, че имал акцент. Може да е от Калис, но не съм се срещала с него и не мога да кажа със сигурност.

— Сам ли беше?

— Тюлип не спомена нищо за спътници.

— Да говоря ли с него? — запита Албърт.

— Не, аз ще го сторя — отвърна Ейдриън. — Щом се рови насам, вероятно очаква да види такъв като мен.

— Албърт, утре би могъл да дойдеш и да наблюдаваш вратата за непознати — добави Ройс. — Аз ще държа улицата под око. Да са се навъртали нови наоколо?

— Доста беше натоварено; видях неколцина, които не разпознавам — спомена Гуен. — Четирима са в главния бар сега, а по-рано имаше друга групица от петима.

— Права е — потвърди Емералд, — сервирах на петимата.

— Какви бяха те? Пътници?

Гуен поклати глава:

— Войници, мисля. Не бяха облечени така, но си личеше.

— Наемници? — запита Ейдриън.

— Не мисля. Наемниците обикновено създават проблеми, награбват момичетата, бият се — знаеш ги. Тези бяха тихи, а един от тях май беше благородник. Поне така се обръщаха някои към него — барон… Трумбул май беше.

— Видях нещо подобно на улица Капризна вчера — обяви Мейсън. — Да са били окол’ дванайсет.

— Нещо случва ли се в града? — запита Ройс.

Размениха си изпълнени със съмнение погледи.

— Мислите ли, че има връзка със слуховете за убийствата край река Нидвалден? — запита Ейдриън. — Може би кралят свиква благородниците.

— За елфите ли говориш? — попита Мейсън. — Чух за това.

— И аз — рече Емералд. — Казват, че елфите нападнали някакво село. Чух, че избили всички — някои дори докато спели.

— Кой твърди това? Не ми звучи правилно. Не познавам елф, който да погледне човек в очите, още по-малко да го нападне — коментира Албърт.

Ройс грабна ботушите и наметалото и се отправи към вратата.

— Никога не си познавал елф, Албърт — рече той, докато излизаше рязко.

— Какво толкова казах? — запита Албърт с отправено към всички невинно изражение.

Емералд сви рамене.

Ейдриън извади кесията на Аленда и я подхвърли на виконта.

— Не бих се притеснявал за това. Ройс понякога е раздразнителен. Ето, раздели приходите ни.

— Но Ройс все пак е прав — каза Емералд. Тя изглеждаше доволна от това, че знае неизвестно за другите нещо. — Нападналите селото елфи са били диви елфи, чистокръвни. Тукашните мелези не са нищо повече от сбирщина мързеливи пияници.

— Хиляда години робство могат да причинят това всекиму — изтъкна Гуен. — Мога ли да си получа дела, Албърт? Трябва да се връщам на работа. Тази нощ сред клиентите на Дома са владика, магистратът и Баронското братство.

Сядайки на празна маса в Диамантената стая и разглеждайки посетителите, Ейдриън още не се бе отърсил от вчерашното напрежение. Стаята бе получила названието си от странната форма на разтеглен правоъгълник, предизвикана от начина, по който пристройката се вместваше в края на улица Капризна. Ейдриън познаваше — лично или по физиономия — почти всички присъстващи. Фенерджии, кочияши, калайджии; обичайната отбила се след работа тълпа. Всички изглеждаха уморени, захабени и мръсни; облечени в долнокачествени ризи и пристегнати като чувал панталони не по мярка. Предпочитаха тази стая, защото бе по-тиха и можеха да ядат на спокойствие. Но един индивид се отличаваше.

Седеше сам в далечния край на залата с гръб към стената. На масата му имаше само свещ; не си бе поръчал храна или пиво. Носеше широкопола филцова шапка, украсена със синьо перо. Жакетът му, облечен върху великолепна риза от златен сатен, бе направен от богат червен и черен брокат с подплатени рамене. Сабята му беше закачена към прекрасен кожен колан — в тон с ботушите му. Който и да беше той, определено не се криеше. Под масата имаше вързоп, застъпен от единия му ботуш.

Щом Ройс изпрати Емералд с информацията, че улицата е чиста, Ейдриън се изправи и прекоси стаята, спирайки се до празния стол пред непознатия.

— Нещо против компания? — запита.