Кати Кламп - Лунен ловец

— Добре, ясно: — Пое в друга посока: — Хм, госпожо Леоне. Добре е известно, че макар да сте омъжена, понякога имате… връзки с други жени. Беше ли Сю Куентин ваша любовница?

Изпълних се с гняв и смущение, но го преодолях, защото ми стана забавно. Линда умее да се грижи за себе си.

На екрана Линда се обърна към репортерката с поглед, който можеше да среже камък.

— Казах, че Сю ми беше приятелка. Щом знаете, че съм бисексуална, и то открито, трябва също така да знаете, че не се срамувам от това. Нито се притеснявам. Ако Сю наистина бе моя любовница, щях да го кажа. — Тонът й се повишаваше с всяка дума, докато не се превърна в овладян крясък в лицето на Ерин. Малки капчици слюнка опръскаха микрофона. — Как изобщо се осмелявате да питате! Сексуалните предпочитания на Сю не са ваша работа! Господи! Вие сте по-лоша и от семейството й! Оставете жената да почива в мир.

Сълзите се стичаха по лицето й, без да ги избърше. Линда се втренчи в репортерката свирепо, докато Ерин не сведе поглед. Завъртя се на токове, пъхна длан в протегнатата ръка на Бабс, прегърна с другата Кармине и се облегна на тях, ридаейки. Кармине нежно прегърна жена си, а Бабс се извърна и хвърли на репортерката поглед, който не само можеше да реже камъни, но навярно можеше да превръща хората в камък. След пристигането на Линда разбрах, че Кармине не им беше казал нищо. Тогава не са знаели, че сме живи.

На екрана се възцари неочаквана тишина. Ерин се обади:

— Хм, аз съм Ерин Стюарт от заупокойната служба за Сю Куентин. Анджела?

Видеото изключи. Цялата група седеше замаяна, докато екранът потъмняваше.

Обзе ме ярост и аз й се отдадох. На улицата? На улицата! За бога! Фондацията й дава двеста хиляди годишно. И щяла да гладува? Какво, по дяволите, прави с парите? Гневът на Сю прогори тялото ми като пламък. Възмущение. Болка.

Всичко е наред , опитах се да я успокоя. Имаш пълното право да се ядосваш. Опиши ми как се чувстваш. Опиши ми всичко. Изправих се и отидох в спалнята. Бети ме последва като призрак. Периферното ми зрение отбеляза Джон и останалите, които се присъединиха.

Седнах на леглото и докоснах бузата на Сю. Искриците ставаха все по-осезаеми, докато галех лицето й.

— Събуди се, Сю. Време е за ставане, любима — казах на заспалото й тяло.

Не мога! Не мога да се събудя, Тони. Помогни ми! Не знаех как. Погледнах Бети. Тя търпеливо чакаше да й кажа нещо. Миризмата й бе замаскирана от сладкия дъх на сено, породен от любопитството на останалите в стаята.

— Не може да се събуди. Но е тук — докоснах слепоочието си — и не може да се събуди.

Погледнах към групата за някакви предложения. Карл спеше мъртвопиян до масата в ъгъла. Бе прикрил хъркащата си глава с ръка. Десният му юмрук здраво стискаше гърлото на бутилката с ром, вече празна. От него силно лъхаше на алкохол и пот. По дяволите, Карл! Точно сега ли намери?

Никой не разбираше в какво се състои проблемът. Как да им обясня?

Бети стисна ръката ми. Притегли ме назад.

— Искам да я видя.

Направих й път. Отстъпих на няколко крачки. Линда пристъпи към мен. Положи хладните си длани върху ръката ми. Позволих й. Облегна глава на рамото ми и се загледахме в работата на лекарката. И на двамата със Сю ни беше приятно от допира й.

Бети се надвеси над Сю, докато напълно я закри. Стаята бе необичайно тиха. Странно, в присъствието на толкова хора. Витаеше тържественост. Усетих Сю в съзнанието си. Разтревожена. Нима това бе краят? Ами ако никога повече не се пробуди, ако животът й свърши?

Не смеех да си го помисля.

Над главата на Сю се появи светлина. Винаги можеш да разчиташ, че у лекарите ще се намери медицинско фенерче. Светлината примигна веднъж, после отново. Белите бродирани цветя на възглавницата за миг заблещукаха.

Внезапно носът ми се изпълни с нажежения метален мирис на решимостта. Бети се изправи. Без предупреждение силно плесна Сю през лицето. Какво, по дяволите?

Главата на Сю рязко се отметна встрани. Медната коса се разпиля върху лицето й и цялото й тяло леко се затресе. Нов безмилостен удар по лицето го върна в предишното положение, където можех да го виждам. Плясъкът оглуши ушите ми и изпълни съзнанието ми с ярост.

Изтръгнах се от Линда и прекосих стаята с нечовешка бързина. От мен се понесе ръмжене — отчасти вой, отчасти рев. Ярост. Третият удар не можа да достигне Сю. Сграбчих Бети за раменете и свирепо я метнах встрани. Понесе се през стаята. Гърбът й се удари в барчето от дъб и месинг в ъгъла близо до омекналия Карл.